Личните конфликти на Корнелия Нинова наляво и надясно минаха всякакви граници на приличие и вече избиват в крайна махленщина, която я показва в светлината или на истерична завистница, или на човек с ясното съзнание за своята несъстоятелност на поста, който заема като лидер на БСП.

Отказът на Нинова да присъства на конгреса на ПЕС в Лисабон, на който Сергей Станишев ще бъде преизбран за президент на евроструктурата, показва пълната й безпомощност на полето на отстояването на политически позиции. Лидерката на БСП обяснява отсъствието си с резолюцията, която ПЕС ще гласува за подкрепа на т.нар. Истанбулска конвенция и на пакта на миграцията на ООН, които противоречат на позицията на партията й. И дори не съзнава какви нелицеприятни неща признава за себе си с това твърдение и с благовидния предлог, под който се скри като мишка в София.

1. Нинова може да геройства и да се дръвчи единствено по форумите на собствената си партия и в нашия парламент и няма капчица доблест да се изправи пред опоненти на европейска територия в ПЕС, защото не е в състояние да устои никаква теза, камо ли да убеди някого в нейната правота. Например да убеждава ПЕС, че не са прави да приемат конвенцията и пакта и да им внуши да се откажат от тях, както би следвало да постъпи истински лидер.

2. Нинова се страхува от аргументите на европейските си партньори срещу нея и може би дори самата тя не вярва на собствените си позиции, защото предпочита да се скрие, вместо да се изправи очи в очи с онези, с които е несъгласна, и затова изпитва панически ужас да не се изложи.

3. Нинова е готова да жертва авторитета на БСП и да я злепостави с бойкота си, като демонстративно лишава българската делегация от своя лидер и така я поставя в обяснителна позиция, която самата Нинова не е способна да устои.

4. Нинова има тежък комплекс от Сергей Станишев, прелива от завист към него и прави всичко възможно да го злепостави с отсъствието си зад гърба му, като демонстрира, че между двамата има тежък конфликт на принципна основа, който поставя под въпрос самата принадлежност на Нинова към идеите на европейските социалисти. Иначе щеше да ходи с гордо вдигната глава на форума, на който няма друг кандидат за президент на ПЕС, освен представителя на БСП, което е доста ясна оценка за досегашната му дейност на поста.

5. Нинова е не просто злобна, но и отмъстителна, ако се съди по постъпката й спрямо Станишев, БСП и ПЕС.

6. Нинова не просто не става, но и не е достойна да бъде председател на БСП. Но това всъщност е извод №1, който обяснява и останалите четири.

Оттук нататък следват въпросите. И те вече не са към Нинова, а към партията, която претендира да е една от най-старите в България и потрива ръце да вземе властта.

1. Ако една партия не може да реши проблема си със своя лидер, който очевидно й вреди, как смята да решава проблемите на държавата, когато вземе властта?

2. Ако БСП иска властта с такъв лидер, който съвсем умишлено я злепоставя в международен план, с какви очи ще го направи премиер, ако я вземе, и как ще убеди гражданите, че Нинова няма да злепоставя цялата ни държава, както прави с БСП днес?

3. Ако един толкова комплексиран и отмъстителен на дребно човек, който в момента оглавява БСП и си връща в първия удобен момент на всеки от вътрешните си опоненти (списикът е много дълъг, а в него от днес се нареди и Станишев), дали овластената на държавно ниво Нинова няма да превърне държавата в арена на разчистване на личните й сметки и какво ще означава това за бившите й и бъдещи опоненти?

Докато БСП не отговори на тези въпроси и не реши проблема с неадекватния си лидер, ще е по-честно спрямо избирателите да престане да говори за избори. Защото няма как да оправяш съдбините на държавата, ако не можеш да оправиш самия себе си, което след днешния ден за БСП е неприлично очевидно.