5 септември 2009 година. Писъците на 15 души оглушават Охридското езеро. Туристическият кораб “Илинден” потъва. После настава тишина.

От тежката трагедия са изминали 10 години. Под водата на най-дълбокото езеро на Балканския полуостров животът си губят 15 българи, сред които и едно дете.
Близките на загиналите превъртат лентата - можело ли е да не заминат, да изпуснат корабчето, да се спасят.

Оцелелите… оцелелите още изтръпват от ужас, когато си спомнят за преживяното.
На същата дата, 10 години по-късно, в село Антон е по-тихо от всякога. Но мълчанието на 33 наследници и още 20-ина оцелели, е по-силно от крясък, разказва Dir.bg.

Кънчо Георгиев е бивш военен. В Охридското езеро са потънали душите на трима негови братовчеди и дядо Гошо - баща на жена му. Покойният Георги Метанов бил майстор заварчик - човек, врял и кипял в занаята.

"Със златни ръце. Ако не беше отишъл на тая екскурзия... е-хее тая къща виждаш ли я? Щях в нея да ви посрещна. Гостоприемни сме, нали сме балканджии", казва Кънчо.

На кораба имало 55 българи от Златица, Пирдоп, Челопеч, но най-много от село Антон. Осем от удавените жертви са от родното му село. Познава ги всичките. Познава и четирите осиротели след инцидента дечица, и загиналата млада майка Мария - жена на близък негов приятел.

Трагедията е неизмерима. Как се говори за подобен инцидент?

Дядо Кънчо пръв влязъл в моргата, за да разпознае труповете. Имало снимки. Било изложено и тялото на неговия приятел дядо Гошо - бащата на съпругата му.
"Дядо Гошо ни беше на гости преди да замине. Заварявахме нещо, май една ограда. Предишните дни се чудеше да ходи ли, да не ходи ли. Ние му казваме: "Сега е времето". Тогава беше над 70 години вече, но още много жизнен, млад по душа. Стояхме на гаража да довършим работата, обядвахме, качих го на колата, закарах го да стегне багажа и на другия ден автобусът тръгна от площада на село Антон. Повече не го видяхме", спомня си Кънчо.

Причината за потъването на кораба - човешка грешка или по-скоро немарливост. Според съда главната причина за потъването на 85-годишната лодка е скъсано въже. Капитанът на потъналия кораб "Илинден - Сотир Филевски нарушил закона и разпоредбите за корабоплаване, защото не поддържал системата за управление, а във фаталния ден на борда е имало повече пътници от позволеното. Те не били и правилно разположени.

Хърватинът Бранко Баич пък подписал сертификатът за изправност на плавателния съд и въпреки техническите недостатъци не е издал забрана за ползване на надградената палуба, както и ограничение на броя на пътниците.

Десет години по-късно съдебните дела още текат. Опечалените близки не са доволни със смешните присъди от една година, които през 2011 година получават Филевски и Баич.

"Илинден" потъва за секунди на 250 м от брега. Два кораба, плаващи наблизо, се отзовават на помощ. Хора от брега с гумени лодки влизат да спасяват давещите се. Корабът е изваден от дъното 2 седмици по-късно.

"И млади, и стари, и пенсионери, и на средна възраст хора искаха да видят света. Политическата обстановка сега е такава, че вече свободно може да се пътува. Те просто искаха да видят всичко", спомня си Кънчо.

"Сега остана само тая плачеща върба - засяхме я преди няколко години, искаха ми да я изкореня и да я пренесем край Дунава, някъде. Отказах, ще я оставя да й паднат клоните до земята, да стане като естествен чадър. Каква сянка е тука само, под дървото, по едни яйца ще направя да обядваме, няма да ме оставяте сега сам", отсича Кънчо и пуска радиото - за да не е тягостно тихо в село Антон.