За първи път сонда ще бръкне на 5 м дълбочина, ще разбере има ли трусове Уникални данни за Червената планета ще изпрати космическият апарат “ИнСайт” на НАСА, който кацна успешно на Марс. След близо 7-месечен полет, в рамките на който измина 482 млн. км в Космоса, сондата се приземи на повърхността на Червената планета, съобщи НАСА от контролния си център в Пасадена, Калифорния, предаде АФП.  Няколко минути след кацането сондата изпрати първата си снимка от повърхността на Марс. Тя бе с размазана картина, тъй като предпазният филтър на камерата е покрит с прах от кацането. Системите на “ИнСайт” са настроени да изхвърлят филтъра и да направят множество снимки с високо качество. Кацането бе сложно и се осъществи благодарение на комбинацията от топлинен щит, парашут и ракетни двигатели. Един от най-рисковите моменти бе отварянето на свръхзвуковия парашут на 12 км от повърхността на Марс. Диаметърът му е 11,9 м, а той и ракетните двигатели са в основата на забавянето на скоростта от 19 000 км/ч до 0 км/ч. Гравитацията на Червената планета е едва 1/3 от земната, затова се изискваха сложни маневри.

При навлизането в атмосферата на Марс температурата по топлинния щит достигна над 1500 градуса, но вътре модулът остана със стайна температура. Кацането протече за 8 минути и завърши малко преди 22 ч българско време в понеделник. Приземяването на “ИнСайт” бе следено в цял свят, а НАСА го предаваше на живо. Стотици хора се събраха на “Таймс скуеър” в Ню Йорк и проследиха операцията в реално време. След кацането настъпи 16-минутна пауза, за да може вдигналият се прах да слегне. После бяха разгънати захранващите слънчеви панели с диаметър около 2 метра. Заедно с корпуса космическият апарат е дълъг 6 метра и тежи 385 кг. Мястото за кацане на “ИнСайт” е близо до роувъра “Кюриосити”, кацнал през 2012 г. в равнината Елизиум планициа, на 4 градуса северно от екватора на Марс. То е избрано, защото представлява равнинен район с вулкани и дълбоки падини. Този район е интересен и защото там може би е имало вода, обясниха от НАСА. “ИнСайт” е стационарна и за разлика от “Кюриосити” не може да се движи по повърхността на планетата. “Сега можем безопасно да започнем да прилагаме най-дългия и “спокоен” етап в живота на “ИнСайт” - подготовката за внедряване на инструментите и провеждане на научните наблюдения”, каза Том Хофман, шеф на проекта в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Една от задачите на апарата е да постави двата си основни инструмента на повърхността. Досега това не е правено. Единият ще опита да проникне на дълбочина 5 метра, за да измери вътрешната температура на Марс, да проучи наличието на вода и да вземе проби от почвата.

Подобни измервания са правени, но на дълбочина 2,5 м, и то на Луната от мисията “Аполо”. “ИнСайт” носи и сеизмометър, за да провери за първи път дали на Марс има трусове. Друг инструмент ще проследи въртенето на планетата спрямо оста и изместването ѝ, за да бъде разбрано какви са размерът и съставът на ядрото ѝ. Преди научните инструменти да бъдат инсталирани, ще минат поне 10 седмици. Топлинната сонда пък ще заработи след още няколко седмици. Забавянето в комуникациите между Земята и Марс е 8 минути, а връзката с НАСА се осъществява благодарение на малките сателити УОЛ.И и ИВА, които са част от мисията и излетяха със сондата. Продължителността на мисията “ИнСайт” с бюджет 1 млрд. е предвидена за една марсианска година, която се равнява на две земни. В нея участват също учени от Франция, Германия и други европейски държави. На пресконференция за историческия успех шефът на НАСА Джим Брайдънстайн обяви, че пилотиран полет до Марс най-вероятно ще бъде осъществен през 30-те години на този век, след като бъде създадена инфраструктурата за подобна експедиция. Едва 40% от мисиите до Марс са успешни.