България на косъм от гражданската война! Как се разминахме с ужаса преди 22 години

Преди 22 години на днешния ден - 4 февруари 1997-а, България се размина на косъм от гражданската война. След оставката на тогавашния премиер Жан Виденов пред конгреса на БСП на Коледа 1996 г., след избирането на Георги Първанов за председател на партията на същия конгрес на столетницата, след получаването на мандат от тогавашния министър на вътрешните работи в кабинета на Виденов - Николай Добрев, за съставянето на второ правителство на БСП, след палежа на парламента на 10 януари същата година, след като Петър Стоянов се закле като трети президент на България, след 22-дневната национална стачка, блокирала цялата страна, на 4 февруари 1997 г.

Николай Добрев върна мандата за съставяне на второ правителство на БСП на Петър Стоянов, националната стачка бе прекратена, парламентът беше разпуснат и бяха обявени предсрочни парламентарни избори през април същата година, а управлението на държавата пое служебният кабинет на Стефан Софиянски..

Как протекоха тези шеметни събития, преобърнали историята на България? Участниците в тях оредяват. Един от преките двигатели на политическите процеси през онези дни беше доскорошният ректор на УниБИТ проф. д-р Стоян Денчев. 

Ето неговият разказ от първо лице:    

1997 год. – България е в криза !!!

Има моменти в историята на всяка една страна, които за добро или за лошо бележат жалоните на нейното развитие. В такива моменти, независимо от програмираните действия на някой вътрешни и външни задкулисни “политически играчи” поведението на по-голямата част от народа е най-точната скала за измерване на реалните обществени нагласи и настроения. Не е много голяма дистанцията на времето, чието начало беше поставено през бурната зима на 1997 год., а като че ли уроците на историята много бързо започнаха да се  забравят. Какво се случи тогава ? Кой накара народа да излезе на барикадите ? Коя беше причината, част от тогавашните български  политици да се превърнат в държавници, чиито действия в течение на годините ще получават все по-заслужени оценки за значимостта на техния принос в съвременната българска история ? Въпроси, въпроси ...!

Нямам претенциите да бъда един от тези, които често узорпират обществената трибуната и започват да отговарят дори и на въпроси, за които никой не ги е питал. Не бих искал да натрапвам и своята егоистична политическа трактовка на събития, чиято обективна интерпретация превишава компетентността ми.

Без да спазвам строго хронологията на събитията, ми се иска да изразя и да предам своето усещане за размирните дни от “зимата на българското недоволство”, като един от многото участници в тях. По силата на редица обективни и някои субективни обстоятелства, по онова време имах честта и задължението да бъда български народен представител, избран с листата на Движението за права и свободи (ДПС). Бях зам.-председател на Комисията по външна политика на Парламента и изпълнявах длъжността зам.-председател на парламентарната група на ДПС.  На власт, (по силата на българската Конституция и в съответствие с всички закони на държавата) беше правителството на Демократичната левица, начело с г-н Жан Виденов. Винаги съм казвал, а и сега поддържам своята теза, че държавното управление не е място, където някой трябва да се учи на управление. За жалост, независимо от големите си претенции, Българската социалистическа партия (БСП) не можа да намери точния баланс, не само в управленската си програма, но и в подбора на кадрите за нейната реализация. Провалът беше предопределен. Оставаше безмилостната му реализация ... и тя не закъсня.

Жан Виденов подаде оставка и като премиер и като лидер на БСП. Агонията започна ...!

За лидер на БСП беше избран г-н Георги Първанов. Още в самото начало на 1997 год., на 3 януари, Първанов направи първата си официална среща с тогавашния председател на КНСБ – проф. Кръстьо Петков. Същият ден, Централата на БСП на ул. “Позитано” № 20 беше атакувана от внушителна група демонстранти с яйца и камъни.

На 4 януари, след близо пет часови безплодни дебати в Народното събрание, управляващото мнозинство отхвърли приемането на внесената за обсъждане от Съюза на демократичните сили (СДС)  ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ.

Още същият ден Президентът д-р Желю Желев започна консултации с парламентарно представените политически сили.

По вестниците излезе “изключително важната” информация, че Нона (Йотова) е залюбила генерал (Б. Бонев), а Аня (Пенчева) е “циментирала бюста си”.

Официалният курс на Американският долар беше:  1 $ = 581.78 лв.

В политическите кулоари напрежението растеше.

Г-н Йордан Соколов декларира, че ако БСП се опита да състави второ правителство, СДС ще напусне Парламента. Лидерът на ДПС, г-н Ахмед Доган изказа същото становище, споделяно от ръководената от него политическа сила.

В пресата проф. Георги Петров разсъждаваше на тема : възможен ли е валутен борд при управлението на левицата ?

След заседание на Изпълнителното бюро на БСП, на 6 януари, изтече информация, че г-н Николай Добрев е склонил да бъде посочен за премиер-министър. След два дни, на 8 януари, с 206 гласа “ЗА” при общо 215 гласували, Висшия партиен съвет на БСП и коалиционни партньори избраха Николай Добрев за кандидат-премиер.

         На 9 януари, представители на девет дипломатически мисии, акредитирани в Република България посетиха Централата на БСП. Посланичката на САЩ –  Н.Пр. г-жа Е. Боулън дори направи изявление: “Добрев има голям политически опит и още в самото начало трябва да действа   р е ш и т е л н о”. (получи се така, че за свое добро и за доброто на българския народ, Николай Добрев не се вслуша в нейните думи и последващите събития потвърдиха правилността на неговия избор).

Развръзката на политическия пъзел започна на 10 януари още от сутринта.  В сградата на хотел “София” (сега “Радисън”) се установи оперативен пункт на полицията за ръководство на силите за охрана на обявеният за същия ден митинг пред сградата на Парламента. (След няколко дни Николай Добрев ми каза, че още в 9.00 часа се е обадил по телефона на господата Ст. Софиянски и И. Костов и ги е предупредил, че по сведения на ръководеното от него МВР, се очакват провокации и ексцесии). В 10.00 часа Парламента започна да се обгражда от  около 2 хиляди демонстранти, които образуваха жива верига. Почти по същото време там пристигна и шествието на софийските таксита. Изходите на Народното събрание бяха блокирани. Около 11.00 часа от НДК тръгва протестно шествие, участниците в което се присъединиха към митингуващите граждани на площад “Народно събрание”. Народът започна да приижда масово. Около сградата на Парламента имаше повече от 20 хиляди човека.

По това време аз бях в парламента. Няколко пъти, и сам и с мои колеги от ПГ на ДПС излизахме извън сградата. Първият път беше от любопитство, но по-късно това любопитство, започна да се смесва и със оправдан страх. Страх от това да не се “пусне” кръв.

Към 12.30 часа, с демонстротивното си излизане от Парламента, бившият вътрешен министър г-н Л. Начев провокира първите прояви на насилие.

След 16.30 часа започна вандалският щурм на Народното събрание. Въпреки призивите на Ст. Софиянски и П. Стоянов за спокойствие, тълпата стана неуправляема. Чупеха се коли. Изкъртена беше вратата на служебния вход на Парламента. През нея и през прозорците на първия етаж голяма група от хора проникна  в сградата. Всеки чупеше каквото му попадне. Появиха се пожари.

Към 19.00 часа, след намесата на части от Вътрешни войски и на Отряда за борба с тероризма, протестиращите бяха изтласкани извън сградата на Парламента.

Спомням си, че по това време в коридорите на Народното събрание срещнах генерал Богомил Бонев. Поговорихме малко. Видях с очите си и чух с ушите си как той се опитваше да дава професионални съвети на лидерите на СДС. Може би ако го бяха послушали, събитията нямаше да се развият по този начин. Беше очевидно, че тогавашните “сини” лидери нямаха опит в онова, което се нарича “действия в кризисна ситуация”.

В 21.10 часа Президентът д-р Ж. Желев се завърна от посещение в чужбина. На летището той беше посрещнат от лидера на БСП г-н Г. Първанов. В 23.45 Желев направи обръщение към народа по националните електронни медии. Той каза, че е силно разтревожен от текущите събития около сградата на Парламента. Декларира, че няма да връчи мандат на Левицата за съставяне на ново правителство и обяви свикването на следващия ден на Консултативния съвет за национална сигурност.

Посреднощ, на импровизиран митинг пред храм-паметника “Св. Александър Невски” лидерите на Обединените демократични сили (ОДС) призоваха митингуващите граждани да не допуснат излизането от Парламента на “червените” депутати, докато не гласуват предложената им от ОДС декларация за национално спасение ?!

Аз си тръгнах от Народното събрание към 1.30 часа. (Взех със себе си “за спомен” и още ги пазя, две автентични дървени парчета от счупени крака на стол и маса). По-късно към 2.30 часа полицейските части са извели от сградата депутатите от ПГ на Демократичната левица и са разпръснали митинга. Слава богу, че нямаше жертви.

Героят през тази безжертвена вечер беше Николай (Добрев). Той пое върху себе си цялата отговорност за опазване, както живота на депутатите, така и на демонстриращите граждани. По- късно в разговори между нас ми е споделял, че през цялата вечер е бил в контакт с посланика на Германия г-н Мецгер и е следвал неговите съвети за поведение в екстремната ситуация.

На следващият ден (11 януари) Президентът Желев свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Сградата на Президентството беше обградена от протестиращи граждани.

В работата на съвета участваха:

-д-р   Желю Желев;

-г-н   Жан Виденов;

-г-н   Николай Добрев;

-г-н   Димитър Костов;

-г-н   Димитър Павлов;

-г-жа Ирина Бокова;

-г-жа Анастасия Мозер;

-г-н   Благовест Сендов;

-г-н   Стоян Денчев;

-г-н   Стефан Савов;

-г-н   Йордан Соколов;

-г-н   Красимир Премянов;

-г-н   Георги Дилков;

-г-н   Кисьов;

-ген. Тотомиров;

-ген. Димитров;

-г-н  Огнян Аврамов

Към 10.30 часа всички насядахме около масата и очаквахме идването на Президента. Обстановката беше тягостна. От време на време се разменяха някакви незначителни реплики. Г-н Савов дойде зад гърба ми и ме помоли за пореденн път да опитаме да постигнем нещо преди официалните разговори. След малко аз написах бележка и я предадох на Н. Добрев. (Той седеше срещу мен, в дясно). Съобщението имаше следното съдържание: “Николай, спасението на България са предсрочните избори. Твоят глас тук и сега е много важен. Както казах, това не отнема възможността да съставиш правителство. Стоян”.

Николай прочете листчето, сгъна го, върна ми го обратно и ми каза: “Стояне в момента аз съм само министър и не мога да вземам такива решения. Обърни се към политиците” и ми посочи с глава към господата Сендов и Премянов, които седяха през два стола до мен. За повече неофициални разговори нямаше време, а и в този момент разговорът с тези хора нямаше да доведе до реален резултат.

Доктор Желев влезе в залата. Заседанието на Съвета започна. Пръв се изказа Президентът. Според него трябва незабавно да се насрочат парламентарни избори, като се държи сметка решението за това да се вземе по достоен начин, без да се засягат интересите на тези които трябва да правят компромиси. Той подчерта, че КСНС не може да вземе решението, а само да даде формулата.

След него думата взе г-н Премянов. Като подчерта, че БСП носи политическа отговорност за случилото се, той нападна остро опозицията за “изваждането на духа от бутилката и невъзможността да го върнат обратно”. В крайна сметка, след цялата тирада от думи, той благодари на Правителството в оставка за справянето със снощната ситуация и отново декларира желанието на своята партия да състави правителство. Премянов връчи на д-р  Желев официалното решение на Демократичната левица за избора  на  г-н Николай Добрев като кандидат за Министър-председател.

Следващ се изказа г-н Соколов.Той категорично не се съгласи с тезата на Премянов и обърна внимание на факта, че т.нар. ексцесии винаги се провокират. Изнесе данни за 85 ранени граждани. Припомни Декларацията и призова “да седнем и да преговаряме за датата на изборите”.

Господин Савов започна изказването си със спомени от неговата младост. Говори много обстоятелствено. Д-р Желев го прекъсна и го помоли да даде някакви предложения. Савов продължи, като даде отлична оценка на Николай Добрев за действията му до 24.00 часа. Спря се с няколко думи на феномена психология на тълпата.

Дойде ред и на г-н Жан Виденов. Той предупреди още в самото начало думите му да се посрещнат спокойно ?! Според него оценката на случилото се е “антиконституционен метеж”. Жан Виденов изказа категоричното становище че, “предсрочните парламентарни избори са сигурен път към катастрофа”.

         Думата беше дадена на Председателя на Народното събрание акад. Сендов. Той похвали Н. Добрев за умелите му действия, като изтъкна, че обвиненията срещу силите на реда са неправомерни. В дух на консенсус изтъкна, че много от пунктовете на Декларацията за спасение са необходими и приемливи, но все още тя е във вид в който не може да бъде приета от Левицата.

         Г-жа Мозер говори кратко. Тя зададе въпрос към представителите на управляващите: “”защо проблема за предсрочните избори Ви се вижда странен?”   

         По време на предишните изказвания, аз направих опит и съчиних текст за излизане от кризисната обстановка. След като изказах моето становище по въпроса и позицията на ДПС по него, предложих този текст на участниците в Съвета.

         “Всички членове на Консултативния съвет при Президента на Републиката се съгласиха, че е необходимо да се проведат предсрочни парламентарни избори. В тази връзка представителите на ОДС, ПГ на Демократичната левица и другите парламентарно представени политически сили се споразумяха да започнат преговори в понеделник (13.01.), като на 15.01. (сряда) резултатите от тези преговори се обсъдят в Парламента и се вземе съответното решение”.

         След мен думата взе г-н Г. Дилков-Лорда. Като изрази остри критики към Виденов, той подкрепи безрезервно предложения от мен текст.         Всички очакваха да чуят Николай Добрев и неговата реакция не закъсня. Добрев говори стегнато. Изказването му не беше като на политик, а като на вътрешен министър. В заключение той каза: “нека да се разберем веднъж завинаги, че няма да ползваме насилиeто за политически цели”.

         Г-н Кисьов се съгласи с направеното от мен предложение и на свой ред предложи изменение в избирателния закон.

Думата взе отново г-н Премянов. Той говори по предложения от мен текст, но общо взето шикалкавеше. Създаващото се положение не беше в полза на “твърдите” в БСП. Г-жа Мозер не се стърпя и го прекъсна.

Д. Костов  говори за текущото състояние на публичните финанси. Според него всеки момент може да се стигне до срив във плащанията в България. (900 млн.долара вече са изтеглени от банките). Той счита, че валутният борд е някакъв изход, но предварително трябва да си осигурим подкрепата на Световната банка и Международния валутен фонд.

За отношението на световната общност към събитията в България говори г-жа Бокова. Тя каза, че Г-7 и тройката на ЕС са “неприятно впечатлени” от насилието върху Парламента в нашата страна.

Д-р Желев, не се стърпя и отново взе думата. Говори с патос, но и с болка и каза: “ ... обстановката се подценява. Тя е с много по-голям разрушителен заряд. Всичко може да излезе извън контрол. Главното е да се обърне изключително внимание на широкото народно недоволство на базата на чисто икономическите и социални проблеми”. Желев призова всички да се обеденят около предложения от мен текст. Премянов го репликира, че това не може да стане. Завърза се спор между Дилков и Премянов.

Жан Виденов прекъсна спора и на висок глас заяви, че отхвърля направеното предложение за “някакво” споразумение. Според него “предсрочните парламентарни избори са илеревантен проблем” и такъв проблем той няма да обсъжда.

Г-н Савов не се стърпя, “учтиво” го наруга и му каза да си посипе главата с пепел. За повечето от присъстващите, Ж. Виденов носеше политическа вина за случилото се.

Заседанието на Съвета беше прекратено след 150 мин. безплодни разисквания. Поради голямата “народна любов” Бл. Сендов, Жан Виденов, Кр. Премянов, Д. Костов, И.Бокова, ген Тотомиров и още един, двама представители на управляващото мнозинство бяха изведени от Президенството през специален таен изход.

         Същият ден във вестниците се появи съобщение, че фирмата на г-н Майкъл Чьорни – “Блонд инвестмънт корпорейшън”от Швейцария е завела второ дело срещу Централна кооперативна банка за връщането на 6 млн. долара. Във връзка с този случай на мен ми попадна едно интересно писмо от г-н Бенджамин Гилман – председател на комисията по външна политика при Конгреса на САЩ, адресирано до г-жа Снежана Ботушарова – посланик на нашата страна във Вашингтон.

На 13 януари акад. Бл. Сендов- Председател на Народното събрание, публично обяви своето мнение за провеждането на предсрочни избори.

Същия ден, главният редактор на в. “Труд”, г-н Тошо Тошев беше в Британския парламент за да слуша там Министър-председателя г-н Мейджър. В Англия Тошев се срещнал със свои колеги от вестниците “Мирър” и “Гардиан”. Дали светът се интересуваше от това което става в България ?

На 16 януари новоизбраният президент, г-н Петър Стоянов се срещна с Българския патриарх Максим.

Известните “леви”, социалдемократизиращи се  дейци А. Райчев, Д. Йончев, Р. Карадимов и А. Бунджалов напуснаха БСП.

Два дни по-късно д-р Ж. Желев върна с “празни ръце” делегация от Демократичната левица (Кр. Премянов, Г. Първанов, Др. Шопов и Ст. Гайтанджиев), която беше отишла при него, за да получи мандат за съставяне на правителство. Същият ден в публичното пространство се появиха две много интересни съобщения:

-                                 В интервю пред италианския вестник “Стампа”, бившия ръководител на нашата страна г-н Тодор Живков изрази мнение, че ни грози диктатура;

-                                 В нарочно обръщение от Мадрид Н.В. Симеон ІІ, призова да не се отлага моментът на насрочването на предсрочни избори.

На 20 януари, в 11.00 часа, г-н Петър Стоянов положи клетва като нов Президент на Р България.

Официалният курс на Американският долар беше:  1 $ = 750 лв.

На 22 януари г-н Петър Стоянов пое официално държавата.

Официалният курс на Американският долар беше:  1 $ = 899 лв.

На 24 януари се проведоха поредните безплодни политически консултации при Президента Стоянов. В този ден в България пристигна новоназначения посланик на Руската федерация в нашата стряна Н.Пр. г-н Л. Керестеджиянц.

На следващият ден Николай Добрев се срещна с Петър Стоянов.

Венцислав Димитров излезе в пресата със статия в която твърдеше, че само валутен борд е в състояние да спре растежа на цените.

На 28 януари в 13.30 часа Николай Добрев получи от президента мандат за съставяне на правителство.

Официалният курс на Американският долар беше:  1 $ = 1300 лв.

Отбелязах си:

На 1 февруари – Дупница възстана !

На 2 февруари – Столицата от днес остана без транспорт !

На 3 февруари – скулпторът Вежди Рашидов публикува във в. “Труд” отворено писмо, озаглавено “Анатема на комунизма”.

Ежедневно пред Храм-паметника “Св. Ал. Невски” се провеждаха митинги. Шествията тръгваха от НДК, преминаваха през централните софийски улици и се установяваха на площада пред “Св. Ал. Невски”. Стотици певци, десетки оратори, хилядно, многолюдно гражданство! Наред с екзалтацията на народа, тези митинги ще се запомнят и с една фраза, която по интелигентност се родееше с не най-добрите образци на българската словесност “Кой не скача е червен, Кой не скача е червен, Кой не скача е червен, ...” Та като започна едно скачане... Поне по този начин се топлихме през студените януарски и февруарски нощи от зимата на 1997 год.

4 февруари. Студено! При Президента Стоянов се подготвяше поредното заседание на КСНС. Присъстваха лидерите на всички парламентарно представени политически сили. В 11.45 в сградата на президентството влизат хората от които в голяма степен щеше да зависи близкото бъдеще на България – Георги Първанов и Николай Добрев. В стенографският протокол от това заседание е записано: “Бяха поканени да присъстват и господата Иван Костов, Стоян Денчев, Веселин Методиев и ген. Ламбов”. Законът точно определя членовете на КСНС. Много често обаче, лидерите на политическите сили бяха представяни от техни заместници. В този конкретен случай Петър Стоянов прецени обстановката, свързана с нашето присъствие и моментално излезе от ситуацията, като обяви, че нас ни е поканил като експерти.

Заседанието започна. Отначало нищо не предвещаваше, че то ще завърши с добър край. Обичайните караници, квалификации и обиди. Министър-председателят в оставка Жан Виденов напусна заседанието. По късно той беше последван и от И. Костов. (в самия край на срещата, Костов се върна и взе конструктивно участие в заключителната фаза на заседанието). От сега нататък погледите на всички присъстващи се концентрираха върху Добрев и Първанов.

Петър Стоянов успя да овладее дебата и до неговия край ръководеше умело заседанието на Съвета.

Още преди началото на заседанието на Съвета, аз се срещнах с г-н Стефан Савов по негово желение. Той ми каза: “Стояне ти се имаш с всички, даже и с комунистите. Възможно ли е да се разбереш с тях и да излезем от ситуацията”. Аз му отговорих, че ще направя всичко възможно, което зависи от мен. По време на първата част от заседанието нахвърлих някои бележки с идеята по-късно да ги прецизирам в нещо като декларация. (Обикновено в такива ситуации болшинството от хората говорят много и не се стига до резултат. Аз по образование съм математик и съм свикнал да разсъждавам и работя алгоритмично, т.е. да стигам до резултат. Винаги при такива дискусии обичам да пиша по време на дебат и накрая да предложа решение).

П. Стоянов прекъсна заседанието и даде почивка. Учасниците се пръснаха в кулоарите и продължиха на групи да обсъждат постигнатото до момента. Направи ми впечатление, че както Добрев, така и Първанов не се присъединиха към никаква група и всеки един от тях се беше вглъбил в себе си. Аз се приближих до Николай и му изложих част от моите разсъждения, като не забравих да му кажа, че предложението е подкрепено и от г-н Савов. Очите на Кольо светнаха. Той ми каза, че те (с Първанов) могат да се съгласят на такъв вариант, само и единствено ако опозицията приеме някои техни изисквания.Основното искане на Добрев в случая беше да се запази авторитета на БСП и достойнството на неговите другари. Може би за да наблегне на огромната жертва която се готви да направи, той ми показа някаква папка в която имаше предложение за състав на министерски съвет, но неговото вътрешно убеждение беше, че това не може да стане.

Веднага повиках г-н Доган. Дискутирахме известно време заедно, после ги оставих да довършат разговора си насаме. Беше дошло време за поемане на персонална лидерска отговорност. След нашата среща Добрев уведоми Първанов и така започна “отпушването” на заплетената ситуация.

В началото на втората част от заседанието на Съвета “сглобих” основните елементи на декларацията и поисках думата. Прочетох я:

“Имайки впредвид създалата се в страната извънредно сложна и драматична икономическа и политическа ситуация и с цел стабилизиране на обстановката и запазване на гражданския мир, членовете на КС по НС, с изключение на министрите в оставка, в името на България и при запазване на достойнството на всички политически партии считат, че политическия момент не позволява да се говори за победители и победени и изразяват своето съгласие за провеждане на незабавни предсрочни избори за Народно събрание, като препоръчват на Президента на Републиката те да се състоят през втората половина на м. април 1997 год.

В тази връзка, присъстващите членове на КС при Президента на Републиката предлагат на всички парламентарни групи до 07.02.97 год. да декларират писмено своето съгласие за прекратяване на мандата на 36-то Народно събрание, като на свое заседание то вземе съответното решение за това и парламентарно представените политически сили приемат с единодушие  Декларация за принципите за излизане от кризата”.

Г-н Стефан Савов ме погледна с одобряващ поглед. Аз му кимнах с глава. Решението беше намерено. Всички притихнаха и насочиха отново погледите си към Първанов и Добрев. Те веднага обявиха, че са съгласни с прочетеното от мен Тогава някои от опозицията се опитаха да поискат още малко отстъпки, но Добрев се опъна: “Не, ние сме съгласни, но само дотук”. Последователно такова становище изказаха А. Доган и Г. Първанов. С това съществената дискусия приключи. Имаше обече нужда от изчистване и прецизиране на текста. Тук помогна много Веселин Методиев. Той даде някои нови формулировки, в рамките на приетия текст. Върна се и Иван Костов. Прегледа вече изчистения материал и без да го коментира, също го одобри.

Първият, извън Президентството който научи за това беше Ники Палашев, по това време журналист от радио “Витоша”. По-късно представители на ОДС също съобщиха новината на техни привърженици.

След известни консултации, Декларацията беше приета единодушно. Опозицията демонстрира завиден конструктивизъм. Президентът Стоянов се държа не като седесар, а като президент на всички българи. Николай Добрев и Георги Първанов доказаха, че мислят и действат като държавници от висока класа.

Пред очите ми и с моето скромно участие се  случи  нещо ново, нещо велико, нещо за което бях слушал и чел, че се е случвало в други държави в сублимни моменти от тяхната история.

Днес българските политици се представиха като достойни държавници. Намериха воля и сили да действат в името на България, а не като партийни креатури и послушници. България наистина беше държава !

Днес се създаваше част от историята на съвремената българска държава и аз имах задължението, честа и привилегията да се докосна до нея.

Народът ликуваше. На митинга на “победата”, пред Храм-паметника “Св. Ал. Невски”, беше обявено, че националната стачка се прекратява от полунощ на 4 февруари.

Курсът на Американският долар предстоеше да се нормализира.

Господин Стефан Савов почина от старост.

Николай Добрев!? Един от героите на съвременна България! ... Почина от рак.

Ахмед Доган продължава да е лидер на ДПС. Мястото му в съвременната българска история е запазено.

Царят стана премиер и лидер на партия, носеща неговото име.

Иван Костов... напусна СДС и създаде своя партия – Демократи за силна България?!

Ж. Виденов не осребри властта и стана  ... консултант.

Желю Желев запази авторитета си на първия български демократично избран президен.

Петър Стоянов отново беше лидер на СДС.

Георги Първанов беше ... и си остана достоен човек. Два мандата беше президент на моята страна - Република България.

България вече е призната за нормална европейска държава!