България може да приеме еврото от началото на 2023 година, а Хърватия - от 2024 година, ако се предположи, че двете държави успешно изпълняват критериите за влизане в ERM II и по-широките критерии за конвергенция. Това посочват от рейтинговата агенция Fitch в свой доклад, свързан с перспективите за въвеждането на единната европейска валута в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

"България формално започна процеса към присъединяване към валутния механизъм ERM II през юли 2018 година, като решението дали ще бъде допусната в него трябва да бъде взето до края на 2019 година", се посочва в документа. Другата държава, която предприе подобна стъпка през тази година е Хърватия, като очакванията са тя да може да влезе в т.нар. "чакалня" до началото на 2024 година.

"Румъния изрази интерес към присъединяване към валутния механизъм, но все още няма посочен срок за това. Перспективите за приемане на еврото в Унгария, Полша и Чехия остават слаби на фона на липса на политическа готовност и в някои случаи с много ниска обществена подкрепа за членството в Еврозоната", се казва още в доклада.

Що се отнася до северната ни съседка, властите в Букурещ все още не са предприели действия към стартирането на процеса за влизане във валутния механизъм. Все пак в края на миналата година след среща на Централната банка на Румъния с парламентарните политически партии стана ясно, че страната може да приеме еврото в рамките на шест до осем години.

По отношение на останалите три държави - Полша, Унгария и Чехия, все още липсва политическа воля за започването на този процес. През пролетта на тази година от управляващата в Полша консервативна партия твърдо заявиха, че казват "не" на еврото. Тогава нейният лидер Ярослав Качински посочи, че Варшава ще се откаже от злотата, когато "нивото на богатството в страната доближи нивото на Германия".

В края на миналата година правителството в Чехия, по препоръка на местното министерство на финансите и централната банка, отказа да посочи целева дата за приемането на единната европейска валута. От своя страна в началото на тази година Унгария отново потвърди, че не бърза да изостави форинта за сметка на еврото.

През февруари месец в свое изявление гуверньорът на Националната банка на Унгария посочи, че страната ще приеме единната валута "в следващите десетилетия". Той добави, че е необходимо да бъдат проучени по-задълбочено ефектите от присъединяването към Еврозоната. Редица икономисти и експерти успокояват потребителите у нас, че с приемането не еврото - скок в цените няма да има, или той ще е минимален.

Що се отнася до кредитите, към момента родните банкери смятат, че цената им няма да падне от влизането ни в еврозоната, въпреки че дългосрочната перспектива е такава. Родните почти доближиха средноевропейските и са малко по-скъпи от тези в еврозоната.

Плюсът от влизането е, че ако там има ниски лихви, то и при нас ще има и още повече ще доближим средноевропейските, но да очакваме, че веднага с присъединяването ще имаме по-ниски лихви, това е неправилно. Накратко ще има повече сигурност за спестяванията и за бизнеса.