Шумно оповестените вчера специализирани операции срещу притежанието и търговията с незаконно придобито оръжие вероятно няма да доведат до разкриване на крайния купувач на десетките автомати, пистолети и гранатомети. Това е мнението на бившия началник на ЦСБОП Тихомир Стойчев.

Пред БТВ той изрази мнение, че акциите са били проведени прибързано и с цел постигане на политически ефект, като даже допусна, че целта може да е била именно разследването да не бъде доведено докрай.

Стойчев припомни, че по негово време, в периода 1991 г. – 1992 г., е бил разбит още по-голям таен оръжеен склад – с десетки хиляди пистолети ПСМ в Русенско, предназначени за Русия и с оформени фалшиви документи за спортно оръжие.

 

И тогава, както сега, незаконната оръжейна търговия е вървяла в тандем с издаването на неистински лични документи. По думите на бившия антимафиот в периода 1997 г. – 2001 г. е имало множество сигнали за политици, замесени в тези схеми.

Той отбеляза още, че през 90-те тогавашните спецслужби са пресекли големи сделки за въоръжаване на паравоенни формирования на Балканите. Тогава е станало ясно и че в схемите са били забъркани интересите на политически партии у нас и на държави, целящи да манипулират обществения живот у нас.

 

Новите разкрития обаче няма да имат този ефект, опасява се Стойчев: „Виждам известна прибързаност, опасявам се, че е целен политически ефект (…) Може някой да цели по този начин пресичане на продължителното разследване докъде ще стигне това оръжие”.

Той отбеляза, че все още не е ясно как оръжие напуска несанкционирано завод „Арсенал”, а големият незаконен склад в София е можело да бъде ударен със същия ефект и само със силите на СДВР, „Криминална полиция” и служба КОС.

А ако оръжието не е за терористи и бунтовници извън страната, а е трябвало да намери купувач вътре в България? „Социалното напрежение би могло да ескалира и някой може да иска да се въоръжава”, отбеляза Тихомир Стойчев.

Според него е добре МВР да започне да посочва в статистиката си етноса на извършителите на престъпления. Така ще се види, че представители на малцинствата по-често извършват най-масовите престъпления, които обаче са и с най-ниска обществена опасност, докато по съвършено различен начин ще стои въпросът с тежките закононарушения.