Свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия (302 година) - Когато съимператорът Максимиан се върнал с победа от войната с етиоптяните и пожелал да принесе благодарствени жертви на идолите, той изпратил навсякъде заповед да се съберат людете в Никомидия, за да се поклонят на езическите богове.

Антим, еп. Никомидийски, като чул за тая заповед, събрал в църква всички християни и цяла нощ срещу Рождество Христово, служел всенощно бдение и св. Литургия и поучавал народа на Христовата вяра.

Като узнал това, Максимиан заповядал да натрупат от всички страни около голямата църква сухи пръчки и храсти и като ги подпалят, да изгорят всички християни, които се намират вътре.

Щом това станало известно на епископа, той побързал да кръсти оглашените и като завършил божествената Литургия, причастил със св. Тайни всички християни. Това станало в 302 година. С това страшно събитие бил поставен венец на най-жестокото гонение против християните, което продължило десет години и се свършило с възцаряването на император Константин.

Б.а: Преди официалното признаване на християнството на равноправна религия през 313 г., християните са нямали собствени църкви, а са се събирали в обществените сгради, наричани "базилики". Това са били огромни и монументални сгради, които са били главните сгради на всеки един голям град. По онова време Никомидия е част от тетархията, въведена от император Диоклециан, който разделя империята на 4 части. Като столица на една от тези части е именно Никодедия.

Бурното развитие на града предполага и внушително число граждани, със сигурност над 100 000 души. 20 000 мъже, жени и деца спокойно могат да се съберат в такава голяма и монументална сграда с обширен двор и на няколко етажа. Според очевидците и летописците, самата сграда е горяла няколко дни. По време на Априлското въстание в неособено големия храм "Света Неделя" в Батак се събират около 5000 души! Аналогично е в църквата в Ново село (сега Априлци). Тук говорим за сграда, няколко пъти по-голяма от баташката църква.

До времето на император Нерон, гонения срещу християните няма. Всъщност има, но те са поместни и в голямата си част са на територията на Юдея и са водени от самите юдеи. Официалната римска власт не е правила разлика между християнство и юдаизъм. Напротив - смятали са първото за секта. Именно Нерон става пръв гонител на християните.

След големия пожар, който изпепелява Рим и който, според историята, е предизвикан лично от Нерон, първо трябва да бъде намерен виновникът. Оказва се, че християните са най-удобната жертва - не живеят според установения ред, не принасят жертви, събират се вечерни служби по частни домове, наричани "вечери на любовта" или "агапии". Според мълвата там са се вършили ужасни неща - като например са били убивани бебета или пък са се вихрели страшни оргии.

Втори гонител става Домициан. Той пък бил страшно мнителен и навсъкяде виждал заговори. Освен по политически подозрения Домициан предприел преследване на много римски граждани и по религиозни подбуди за "безбожие и възприемане на юдейски обичаи". Под името безбожници и приели юдейски обичаи се подразбирали християните, които правителството не считало още за отделно религиозно общество и не отличавало от юдеите.