Една четвърт от българите едва свързват двата края. През миналата година НСИ отчита, че линията на бедност е 351.11 лв., а с по-малко пари от тези на месец са живеели над един милион и половина души или 22% от населението на страната.
Според националната статистика, ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат социалните обезщетения, семейните помощи и добавки, равнището на бедност се повишава от 22 на сто до 29.5%.
Основно в бедност живеят безработните - 56.1% за 2018 г.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица.
Най-много работещи бедни са с начално и без образование – 66.2%.
С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.3%).
От НСИ припомнят, че от 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група, а отговорът на този въпрос е доброволен
През 2018 г. най-висок е делят на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската.
Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (48.7%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните - 39.2%.
По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи бедни от турската етническа група и 25.3% сред българската етническа група.
Близо 70% от ромите с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
Хората са най- затрудните при плащането навреме на разходите свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи.
Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2%.
През 2018 г. 20.9% от населението живее в материални лишения.
Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които имат затруднения при плащането навреме на разходите за жилището, като сред ромите това са 65.1%, за турската етническа група – 33.3%, и за българската етническа група – 24.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.
Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Ограничения в 4 от 9 показателя имат 8.1% от българската етническа група, 17.1% от турската и 60.6% от ромския етнос.
Праез миналата година 32.8% от населението, или 2 315.2 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване.
През 2018 г. 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност.
Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2018 г. всяко седмо от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
През 2018 г. децата, които живееят в материални лишения 43.5%, а за 4.4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината, редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации (33.5%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки - 33.8%.
За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони.
През 2018 г. 40.7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
От тях 15.9% са от българската етническа група, 31.6% от турската етническа група, 71.1% от ромската етническа група и 41.9% от друг етнос.
Около 23% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 38.4% за децата от турската етническа група, 75.9% - от ромската етническа група, и 50.3% - от друг етнос.
През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София - 513 лв., следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
