Съветската военна индустрия даде на света много интересни машини. Военните кораби, самолети, подводници и превозни средства са примери за талантливия дизайн на руските инженери, които са доказали своята ефективност. Чували ли сте за „Чудовището” – едно от най-страшните колесни превозни средства, което, като къртица, може да се скрие под земята.
Името на това „чудовище“ е KSHM МАЗ-543. Това е подвижен команден пункт, който може да бъде заровен в земята за камуфлаж, превръщайки го в маскиран бункер. За тази цел беше подготвен специален изкоп, KSHM беше задвижен там и покрит с пръст отгоре. Според стандарта тази процедура трябва да отнеме 30 минутиq пише zapernik.com.
И същото време е нужно, за да се гарантира, че колата самостоятелно ще излезе от земния плен. Извършва се с помощта на седем хидравлични крикове (четири от страните, две зад и една отпред). Те вдигат колата, след това шофьорът стартира двигателя, а KSHM (вероятно невероятно впечатляващо) излиза от земята.
Говорейки за двигателя. Тук стои легендарният V-2 – резервоар с 12-цилиндров дизел с обем 38.9 (!) Литра и мощност от 525 к.с. и въртящ момент от 1400 N · m. Различни модификации на този двигател бяха завършени от много съветски танкове по време на Великата отечествена война – от Т-34 до ИС-1. Какво ви трябва, ако сте замислили кола, която ще трябва да излезе от земята.
Интересен факт: шасито МАЗ-543 беше широко използвано за различни военни проекти. Той е в серия от 1962 г. и оттогава е инсталиран на: ракетни системи Elkrus 9k72 и Temp-S 9K76; Smerch многократна ракетна инсталация и много други. Създаден е и голям брой различни модификации.
Вътре в KSHM е оборудвана с най-новата технология на времето (говорим за края на 70-те години). Площта на вътрешното пространство е 26 кв.м. м, което е достатъчно, за да се настанят 10 офицери, без да се брои водачът. Вътре в кабината има голяма командна маса, много специализирана екипировка, а перископ позволява наблюдение на врага.
Специалистите от 15-ия Централен изследователски институт за научни изследвания във Владимирската област разработиха тази машина. За съжаление, тази машина никога не влезе в експлоатация, тъй като тогавашният министър на отбраната на СССР, Д.Ф. Устинов я намери за твърде скъпа. В резултат на това беше сглобено само едно копие, което няколко пъти участвало в паради на победата и бе оставено да се разпада в някаква гора.