Топ финансистът Емил Хърсев коментира пред сутрешния блок на Нова телевизия ситуацията на финансовите пазари в момента и идва ли краят на ниските лихви и евтини кредити.
„За съжаление от началото на годината се натрупват по-скоро отрицателните фактори в икономически план като цяло – категоричен бе Емил Хърсев. - Това е тенденция не само у нас, но и навсякъде по света. В резултат на активната политика на САЩ, процесите във финансовия сектор са такива и няма как да не останем незасегнати от случващото се в икономическата зона. От Европейската централна банка обясняват теизи тенденции в последните месеци като икономически перспективи, така че нищо изненадващо няма.
Това, което ще се случва с доходите на българите е предизвестено от решението на правителството за увеличаването на доходите в държавния сектор. В частния сектор реагират огледално за да са конкурентни. Увеличението в публичния сектор в порядъка от 10 процента води до увеличение и в другите сектори. Доходите трайно ще растат.
Няма да се забележи влияние върху заемите. Ефектът на фиксирания курс на лева към еврото го усещаме вече 20 години и го преживяваме. Твърди се ,че бе Валутния борд доходите биха растяли и по-бързо. Доходите ще растат, ще расте и кредитоспособността на населението и това е логично. Колкото по-високи доходи имаш, толкова по-големи възможности имаш да теглиш кредити.
Ограничения на годишния процент на разходите, на общата цена на определен вид кредити има. Има ограничения за лихвите, които могат да начисляват заложните къщи по бързите кредите. По закон има установени максимални нива. Не трябва да се прекалява с тази мярка, защото тя не ограничава. Законодателят може да каже каква е максималната лихва по дадена сделка. Той не ограничава лихвата, а самата сделка.
В пазарна икономиа всеки прави всеки ден икономически избори. Това е нормално.
Всеки се опитва да се насочи към източника на финансиране с най-добра цена.
Винаги правим добра равносметка на парите си. Не става дума за оптимизъм, а факти. Най-високи норми на задлъжнялост имат американско, японско общество.
При нас все още капиталистите от първо поколение продължават да работят активно. Колкото повече остарява националният модел на капитализъм, толкова повече се развиват формите на финансова организация, позволяващи голяма част от капитала да се държи в други междинни форми – фондации, холдинги. Тогава изглежда,че богатите обедняват, защото имат по-малко пари. Във финансовите сектори банките продължават да се конкурират за парите на баба и дядо. Младите имат нужда от кредити за да уредят своя стил на живот, доколкото могат. Очевидно е, че спестяването в левове ще донесат на българина еднакво висока лихва както и в евро. Процесите на международно ниво не могат да се прогнозират. Те зависят от едни несигурни бъдещи събития. Не е ясно дали Доналд Тръмп ще наложи обявените ограничения върху европейската промишленост.
Медведев предложи връзване на лева към китайския юан, като една алюзия, че има тенденция в световен мащаб с оглед на ставащото по света. Ние имаме своя геополитически избор. Членове сме на Европейскя съюз и няма логика да се присъединяваме към азиатската валута”.