Днес Православната Църква отбелязва и празника на свети преподобни Теодор Сикеот Атанасиополски (+613):
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, село Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна служба в гвардията на император Юстиниан. Взаимна любов свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило голяма радост на всички и допълнило щастието на семейството. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи дар, понеже всички преценили раждането му като особена проява на Божията милост към тях.
Когато Теодор навършил шест години, родителите му искали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, за да го запишат в императорската гвардия. Но веднъж й се явил св. великомъченик Георги и й казал:
- Не се труди напразно, защото Небесният Цар иска сина ти.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благочестив старец, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и постоянно се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, започнал често да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия пример на стареца. През свободното от училище време отивал в църквата “Св. великомъченик Георги”, която се намирала на един хълм близо до селото, и там се молел със Стефана. Когато станал на дванадесет години, Теодор започнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал малка сестра, Влата. Тя започнала да подражава на неговия чист и добродетелен живот. Двамата ходели на църква и усърдно се молели.
Недалеч от селото живеел един отшелник, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор започнал често да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна беседа. Теодор открил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му казал, че след време това му желание ще се изпълни, но сега той трябва да се върне и още известно време да поживее в семейството.
Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма близо до църквата “Св. великомъченик Георги” и се установил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия често го посещавала и му донасяла хляб и плодове, но тази храна той раздавал на бедните и на случайни пътници. Тези монашески подвизи Теодор преценил като недостатъчни. Той искал да подражава на св. Йоан Кръстител и на пророк Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влязъл в нея и помолил един познат дякон да зазида входа, като остави само малък отвор, през който понякога да му подава малко хляб и вода. Той го заклел в името на Бога да не казва никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна сила. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, за да слушат неговите поучения и да следват неговия живот. Така около него се събрали много подвижници и бил основан Сикеотският манастир.
Когато се поминал епископът в главния град на областта, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С тъга напуснал св. Теодор своя манастир и после често го посещавал, като съжалявал за предишния тих живот. След няколко години преподобният за втори път посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е епископ, а пътувал като обикновен монах. Той осъждал себе си, че заради епископския сан оставил монашеския живот и затова решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира “Св. Сава” и в определената му килия стоял в безмълвие от Рождество Христово до Пасха. Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуска епархията си, на която бил необходим. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си.
Преподобни Теодор живял до дълбока старост. Преди да умре му се явил св. великомъченик Георги, връчил му жезъл и му заповядал да върви след него на далечен път. Това било указание за близката му смърт. Поминал се след Великден. Неговият ученик Елевсий написал житието му.
