Една история, започнала още през 2016 г. и предизвикала не само бурни обществени реакции, но и доста юридически казуси, вчера най-после получи своя финал. „ Върховният административен съд в България призна правото на семейство лесбийки да живее и пребивава у нас, упражнявайки правото си на свободно придвижване в Европейския съюз. Защо това решение е революционно за страната ни и какво означава за ЛГБТИ обществото?
Според българското законодателство брачният съюз е строго и единствено между мъж и жена. Според някои европейски страни обаче хомосексуалните бракосъчетания са позволени. Какво се случва, ако българин и чужденец от един и същи пол сключат брак на територията на страна, според чието законодателство това е позволено, и реши да се премести да живее в България. Какво става и ако говорим за двама чужденци?
Трябва ли страната ни да признае правото им на брак и да върви срещу собствената си Конституция или да влезе в конфликт с Европейското право, което позволява свободното придвижване в рамките на ЕС на хора от страните-членки? И по-важното - какво става, ако това не се случи? Австралийката Кристина и французойката Мариама сключват брак през 2016 година и решават да дойдат в България, където да се установят. Бракът им е легално сключен в друга страна. Двете жени кандидатстват за гражданство. Очаквано, французойката, като гражданин на Европейския съюз, получава бърз отговор от Дирекция "Миграция".
Мариама получава правото да пребивава в страната ни на основание европейската директива за свободно движение в ЕС. За Кристина, като австралийка, процедурата е малко по-сложна. Тя трябва да бъде посочена като член от семейството и на това основание да получи правото да пребивава на територията на Съюза. Двете подават молба в Дирекция "Миграция" на МВР. Представили брачното си свидетелство и получили разрешение. Всичко се случило лесно.
През 2017 година, когато трябвало да подновят своето разрешение, били помолени да изчакат. През декември Мариама получила позволение. Кристина – не. Отказът се дължал на това, че според Конституцията на България еднополовият брак не е признат. Така възниква казусът, че Мариама, като френски гражданин, има правото според законодателството на ЕС да пътува свободно със своето семейство, което е легално създадено според закона на Франция (държава членка), но не може да дойде в България, защото тя не признава подобни бракосъчетания.
Затова двете решават да обжалват решението на Дирекция "Миграция" и тогава се случва нещо революционно и без прецедент в страната ни. Административния съд отсъжда в полза на еднополовата двойка и така двете получават правото да живеят на територията на страната ни като семейство. И историята свършва до тук. Поне в медиите. Всички си мислят, че Мариама и Кристина ще заживеят щастлив селски идиличен живот, в някое затънтено място в Родопите.
Нещата не се случват по план. Решението в тяхна полза подлежи на обжалване. И така колелото се завърта наново. До вчера, когато Върховният административен съд решава в тяхна полза. Това решение е първа крачка към регулиране на отношенията на еднополовите двойки у нас. Следваща крачка би било да се признае бракосъчетание между български гражданин и чужденец, за да се избегнат поредицата от правни абсурди. Дали ще стане факт?
