Българското здравеопазване бележи страхотни падения през последните десетилетия. Изглежда сякаш е поставено на изкуствено дишане и се очаква или да се случи чудо и някой да го излекува, или просто да умре. В последните месеци ставаме свидетели на страхотното безхаберие що се касае до белодробните трансплантации на нуждаещите се българи.
Договорът с болницата във Виена, която извършваше този тип дейност, изтече още през 2016 година. От тогава сме в "преговори" с въпросната болница, а алтернатива не се търси. От страна на министерството се дават висящи обещания, че по проблема се работи и че в страната ни съвсем скоро ще се извършват белодробни трансплантации.
Успяха да изпратят български лекари да се обучават за подобен тип дейност, но не изпратиха умиращите пациенти. Не успяха. Предстои ни едно лято, в което за пореден път ще се дават обещания, но през което ще гледаме мъченията на чакащите за трансплантация по спешност. Вчера си отиде 18-годишният Иван и остави родителите си и своя земен път по "пътя" към надеждата. Надеждата, че ще бъде включен в списъка с чакащи за белодробна трансплантация. Е, не дочака. Колко ли още няма да дочакат, докато се вземат адекватни мерки и се намери истинско решение на проблема?
Българи водят с години тежки битки с институциите, докато водят борбите се борят и за здравето си. Родители се опитват да съхранят децата си в състояние, годно за операция, само и само при първа възможност такава да бъде направена. По последни данни 17 души чакат за бял дроб. Дали ще дочакат и през какво още ще минат, за да имат шанс за добро здраве, да имат шанс да водят нормален начин на живот, не е ясно.
