Кристиян Бойков е едва 14-годишен, когато родителите му подаряват първия компютър. Било любов от пръв поглед. Младежът сам се научил да разбира няколко компютърни езика и постепенно обърнал погледа си към киберсигурността. Светът на криптографията просто бил опияняващ с всички свои инструменти, с помощта на които информацията да се пази зорко.
Шест години по-късно Кристиян Бойков хаква системите на НАП и се озовава в центъра на огромен скандал, който несъмнено ще остане в историята на България. Младежът беше обвинен в кражбата на огромна база лични данни, принадлежащи на почти всеки работещ възрастен в пределите на България. Става дума за информация на 5.1 млн. души. Бойков е обвинен в опит да дестабилизира държавата.
Естествено, Бойков отрече всички обвинения. Появиха се доказателства, замесен беше шефа на фирмата, в която Кристиян работи. Работата се оказа дебела, а проблемът голям.
И сега “Ню Йорк Таймс” подозират, че хакерската атака е с руски почерк.
Информацията беше оповестена първо до медиите и то чрез руски имейл адрес. Всичко това се случи в момент, в който България финализираше покупката на осем нови изтребителя Ф-16 като част от подкрепен от САЩ план за смяна на българските изтребители от съветската ера и въвеждане на стандартите на НАТО в българските военновъздушни сили, пишат от американското издание.
Няколко американски служители, които отблизо следят действията на Русия, твърдят, че атаката носи почерка на руското военно разузнаване ГРУ и че целта е кампания за финансов и политически натиск върху ключови фигури в българското правителство. Но американските шпионски служби все още не са установили окончателно кой стои зад нападението.
"Макар да е ентусиазиран член на НАТО, България има слаба и пропусклива киберзащита - вероятно най-слабата в алианса. (В България) е широко разпространена значителна киберкриминална дейност, включително спонсорирана от руската държава. Всяка защита е толкова силна, колкото е силна най-слабата й брънка и има опасения, че може да се стигне до информация за инфраструктурата на НАТО по време на учения и разполагане на сили на алианса в България", казва бившият военен командир от НАТО адмирал Джеймс Ставридис.
Според различни анализатори Русия вижда членството на България като своя Троянски кон в НАТО и ЕС и чрез страната ни бившата съветска република ще успее да разшири влиянието си в двете групи. Но това би предполагало Русия активно да оказва влияние както върху вътрешната, така и върху външната политика на България, обясняват от “Ню Йорк Таймс”.
Огнян Шентов, директор на Центъра за изследване на демокрацията, твърди, че България вероятно има най-близки отношения с Русия от всички други страни членки на Европейския съюз.
"Винаги сме били някъде по средата между Вишеградската четворка и Русия", заяви Шентов.
Най-сериозното средство за влияние на Русия върху България е енергийният сектор. Русия контролира 100% от ядрената енергетика на България, сто процента от природния газ и по-голямата част от доставките на гориво, подчертава Шентов. Москва не се колебае да използва това. Първото правителство на премиера Бойко Борисов падна от власт през 2013 г. след поскъпване на енергията, довело до масови протести, които според Шентов са били предизвикани от Русия.
Служители на американския Държавен департамент също признават сериозността на кибератаката, независимо кой я е извършил. Според тях тя е предупредителен сигнал към българското правителство в момент, когато САЩ и други страни от НАТО се опитват да противодействат на зловредното влияние на Русия, отбелязват още от американското издание.