Прекарваме толкова часове на работа, че е хубаво да се чувстваме като сред свои хора. Не бива обаче да изпадаме в крайности и да бъркаме офиса с кушетката на психотерапевта. Да, много от нас обичат да споделят с колегите си – за трудностите във връзката, за проблемното си дете, за лошите отношения със свекърватa. И макар в първия момент да се чувстват разтоварени, често след това съжаляват, че са се разприказвали.
Не споделяйте детайли за себе си. Ако имате здравословни проблеми, не е нужно да обяснявате в подробности диагнозите си и мъките, през които преминавате. От една страна така няма да натоварите околните, а от друга ще предпазите себе си. Всяка лична информация влияе на образа, който създавате и може да бъде използвана срещу вас от недоброжелатели.
Не се представяйте за жертва. По-добре кажете, че сте се разделили с партньора, отколкото че ви е изоставил. На работа се изисква хората да дават най-доброто от себе си и да са във форма, затова ако прекалено често показвате слабости, ще създадете усещането, че не може да се разчита на вас и колегите ще започнат да пренебрегват професионалната ви компетентност.
Подбирайте събеседниците. Не всички в работата може да са ви близки. Разбира се, случва се да имате истински приятели сред тези, с които сте съседи по бюро. Бъдете сигурни обаче, че това наистина са хора, на които можете да се доверите и които няма да ви предадат. С всички останали споделяйте само всекидневни незначителни емоции и не се впускайте в прекалено лична информация.
Не бъркайте колегите си с психолози. Не ги поставяйте в неприятната позиция да чувстват, че имате нужда от тях, за да се разтоварите. Съществува риск да си развалите отношенията, защото споделяйки с тях, вие несъзнателно ги подтиквате да ви дадат съвет. А веднъж направили го, те ще ви упрекват, ако не ги послушате или ще се чувстват виновни, ако съветът се окаже неподходящ.
Не говорете само вие. Изслушвайте. Ако сте от хората, които при всеки удобен момент споделят с другите личните си емоции, създавате усещането в събеседниците си, че възприемате техните тревоги за много по-маловажни от вашите. Когато сте се осланяли на някого в труден момент, не го забравяйте и след това при нужда му подайте своето рамо за подкрепа. Научете се да изслушвате.
Не обсебвайте всички с проблемите си. Така сами ги подтиквате да говорят зад гърба ви и да обсъждат положението ви, а това не е приятно. Никога не говорете за личния си живот по време на работно събрание и избягвайте да водите личните си телефонни разговори на всеослушание. Ако другите ви чуят да си изпускате нервите, после трудно ще ви възприемат като хладнокръвен и спокоен колега.
Концентрирайте се върху работата си. На всеки се случва да има трудни периоди. Ако случаят наистина е такъв, по-добре си вземете отпуска известно време, докато се възстановите психически. В противен случай рискувате да сте прекалено уязвими на работа и да се изложите. Ако нямате възможност за почивка, се концентрирайте върху работата. Споделете с колегите, че минавате през труден период, но без повече подробности и ги подгответе да не ви обръщат внимание, ако се изолирате за известно време.
Забранете си да говорите за тревогите си и максимално оползотворявайте времето си в работа. Да сте личност, която се справя с трудностите и въпреки тях успява да върши отговорностите си, е много ценено в професионален аспект.
Не изисквайте от другите да поемат работата ви. Не си позволявайте да закъснявате или изобщо да не идвате на работа без предупреждение. Нито да прекарвате половината ден в оплакване колко сте зле или да обливате бюрото си в сълзи. Колкото и да ви е трудно, трябва да осъзнаете, че офисът е място за работа и там трябва да се представяте в най-добрата си работна светлина.
