По следите на българското преселение в Германия. За съвременното робство разказва Генка Шикерова.

Близо пет пъти се е увеличил броят на българите, получаващи социални помощи в Дортмунд за последните пет години, показват данните на бюрото по труда в Дортмунд. През 2018 г. те са над 1500 души. Броят на адресно регистрираните е нараснал 12 пъти за три години, според информация от общината. Официално в града живеят близо 4 000 души. Неофициално броят им е в пъти по-голям. Общината и бюрото по труда в Дуисбург, където по данни на немските медии има над 11 000 българи, не отговориха на въпросите ни.

Фалшиви трудови договори, продажба на адресни регистрации и присвояване на социални помощи. Кой стои зад организираното изнасяне на българи в Германия и кои са хората, които доставят евтини работници на немските фирми?

Адресната регистрация – това е ключът към легалната работа и социалните помощи в Германия. Но да я получиш не е толкова лесно.

„В града няма свободни квартири. За да си наемеш квартира, трябва да покажеш договор за работа, ако нямаш такъв - става много трудно, защото е много трудно да се регистрираш в жилище, в което са регистрирани четири-пет човека”, обяснява Александра Нанкова от Бюрото за помощ на европейски мигранти „Willkommen Europa”, Дортмунд.

И тук се появяват посредниците. В масовия случай те са турци, живеещи в Германия, собственици на цели сгради в гетата на Дортмунд и Дуисбург.

„Те казват: „Аз съм си купил ей там тази къща и в нея ще си регистрирам, който си искам””, обяснява Мария Вайраух, Служба по миграция в Мьонхенгладбах.

Уговорките се правят още в България, където на хората се обещават квартири и работа.

„Превърнали са се в нещо като съвсем ефективен пазар, т.е., вие успявате еди кои си села да изнесете, получавате еди какви си доходи. Разбира се, този процес не е, как да кажем, еднопосочен, едностранен. Има такива, които отиват, връщат се, пак отиват, т.е. много е динамичен. Съответно, прави се доход от предоставяне на тази помощ за посредничество – пред немските институции, самото пътуване, настаняването”, обяснява Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Адресите често са обект на продажба.

„За една регистрация им взимат, ако са добре разположени - около 300 евро, а ако не са добре разположени и хората много бързат, сумите са между 300 и 1000 евро”, обяснява Мария Вайраух.

„Турски граждани закупуват къщи тук и поради това, че нашите хора говорят турски, успяват да осъществят контакт с тях”, обяснява Ивелина Рот – организация „ProHochfelt“, Дуисбург.

Вариантите за извличане на максимална печалба от едно помещение са различни. Получаването на социални помощи за наем е обвързано с жилищната площ и затова на един адрес официално не могат да се регистрират много хора.

„Когато дойдат българите от България, те са нови и не говорят немски. Дават стаи под наем. Регистрира се едно семейство официално, останалите живеят нелегално”, обяснява Ирена Рот.

Нерегистрираните могат да работят само на черно.

Кемал от Ямбол е там от четири години и е един от работещите по този начин. Работи за турци.  

„Турците държат работниците. На пазарлък сме. Дава ти 50-60 евро надник и това е”, разказва Кемал.

В Дортмунд български работници чакат да бъдат наети на стоянки. Не желаят да говорят открито.

„Човекът идва, казва: „Трябват ни двама, или петима. И отиваме, и работим. Даже вместо 50 лева, 30 лева ни дават, лъжат ни някой път”, разказват на стоянката.

Анатоли Кючуков е с легален договор на минималната заплата от 450 евро и по тази причина има право на социални помощи.

„Всичко започва от турците. И ние сме турци, но тук ни викат българи. Плащат ти квартирата от общината, което в България го няма това нещо. Получаваш и детски надбавки 400 евро”, разказва Анатоли Кючуков.

Практиката със сключване на договор на минимална заплата е популярна сред българите в Германия. По този начин те могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават допълнително пари до достигане на социалния минимум, детски и пари за квартира. Така те се превръщат в зависима евтина работна ръка за работодателя си.

„Най-шокиращото е, че те взимат вашата банкова сметка. Идват с вас до банката, за да си откриете сметка, но след това организират по такъв начин нещата, че те да получават вашите пари. Вие можете да откажете, но повечето хора не го правят, защото се страхуват или защото се доверяват на своите босове. След това тези хора могат да взимат парите от вашата сметка, когато си поискат. А на вас месечно ви дават по около 50 евро, за да си вземете малко храна. Но наистина е изумяващо, колко много пари взимат те и колко малко дават”, коментира Матиас Леенен – служба по миграция, ABO – Мьонхенгладбах.

Социалните помощи за едно четиричленно семейство могат да достигнат близо 2000 евро.

„Те подписват всичко, което им се представи от работодателя, без да разбират какво пише на документа. Последният случай беше следния: работодателят отваря фирма и назначава хора. Всички документи ги подписва и по-късно след няколко години получава от Здравната каса съобщение, че дължи пари за здравни осигуровки”, обясни Ивелина Рот.

Такъв е случаят с мъж, чиято самоличност ще скрием от съображения за сигурност. Посредникът му е турскоговорящ, живеещ в Германия. Подписва документи, без да ги разбира, като му е обяснено, че са за да може да работи легално.

Човекът заминава за Германия заедно с цялото си семейство

„Регистрира ме на фалшив адрес. Чрез регистрацията на мое име е отворил фирми”, разказва потърпевшият. „Фирми за почистване, пицария, бургери, фризьорски салон”.

Във времето, в което мъжът е проспериращ бизнесмен по документи, семейството се храни с остатъците от дюнери в заведението, в което работят и получава по 20-30 евро седмично. Пет години след пристигането си в Германия разбира, че дължи на държавата около 300 000 евро. След дълга битка част от задълженията му са опростени, а в следващите седем години той ще изплаща санкцията, която му е наложена. Този, който го е измамил и в момента продължава да наема българи, за да работи по същия начин.