Една от емблемите на българския спорт в момента, професионалният боксьор Кубрат Пулев говори пред сутрешния блок на БТВ навръх националния празник 3 март за духа на българина, усещането когато слушаш българския химн, за победите в живота и за това какво пречи на българина.

„Като победител на ринга за първи път чух химна на един от турнирите и бе невероятна гордост – каза Кубрат Пулев. - С удоволствие бих се преродил и в други времена, ако можех. Бих искал да видя и други времена. За мен би било нещо велико да познавам един Васил Левски. Бих се преродил в турското робство, да. От малък баща ми е казвал, и ни е учил, че Левски е най-великият българин. Знам, че той се гореде с нас отгоре. Със сигурност щеше да се гордее, защото ние сме негови производни и деца. Той се занимаваше с нас и ни е научил на всичко. На повечето хора не мога да го обясня, но пожелавам на всяко дете такъв баща.

В много неща би ме смъмрил. Вероятно в личен план, за децата. Българите наистина трябва да правят деца и да има повече и повече българи. В това отношение, за съжаление, не съм добър пример. Това ми куца, но смятам да задвижа това сериозно.

Със сигурност бих гледал децата си тук. На много хора го казвам и дори пред техните деца то правя. Няма лошо хората да видях какво е в чужбина и да знаят, но да пращам детето си в чужбина да учи – не бих го направил със сигурност. Защото смятам, че личният пример е това детето ти да е близо до теб, и той е по-важен от това да отиде някъде в чужбина. Ходенето в чужбина да учиш идва от чуждопоклонничеството и ниското самочувствие на българина. Тук има много добри университети и децата трябва да са до семействата си. А не да ходят в чужбина без контрол. За мен един 23 -  24 годишен човек е още дете и трябва да има контрол. Бил съм в чужбина и съм виждал как се догрират и пропадат млади хора на тази възраст заради липсата на контрол.

На младите бх казал, че не е нужно да са като Кебрат Пулев, но ако вземат дадени черти, смятам че биха им били от полза. Аз съм човек, който казва истината, казва какво мисли. Казвам неща, които са затвърдени с факти, знания. Едно мнение, което е затвърдено от прочетено, гледано, изживяно”.

Кубарт Пулев коментира и причините за това, българите да бъдат смятани за най-нещастната нация.

„Липсва ни любовта към нас самите, родината и България, към държавата – коментира Кубрат Пулев. - Най-много това ни пречи. По този начин ние нямаме дух, нямаме сила, нямаме вяра, нямаме живец. Взета ни е душата. Когато на един човек му е взета душата, той е инвалид. Вярата връща душата. Това се възражда и съм убеден, че ще се възроди още повече.

Доволен съм от себе си, това което правя и промотирам. Това е България, държавата, самочувствието на българския дух.

Не съм от хората, които се главозамайват и летят в облаците. От хората, които са здраво стъпили на земята съм. Вярвам, че всяко нещо може да се постигне и няма начин да няма начин. Не може да не може. И тази вяра се изглажда с времето. Фундаментът който се дава на един човек е от семейството, родителите. Това идва от обществото - училище учители, педагози. Това допринася за това какъв е човека. Интелектът също допринася, защото от всяко дърво свирка не става. Хората, ако не се опитват да се отърват леко, защото леко няма, а останат и се борят за България, ще стане. Когато човек повярва, всичко става”.

Кубрат Пулев говори и за предстоящия си мач с румънеца Богдан Дину в САЩ.

„Срещали сме се като аматьори с него но бях забравил за този мач – признава Пулев. -  Бях много по-бърз от него и направо го разкъртих. Това си спомням. Не помних кой беше, но сега по статистиката гледам, че е бил той. Вярвам че съм по-добрият. По-бърз, по-силен, по-остър в мисленето си и трябва да го бия.

Знам, че в Лос Анджелис ще има и голяма българска публика, която ще ме подкрепя и ще дам всичко от себе си за победа. Това е спорт, така че в зара я има и загубата, но ще дам всичко от себе си за успех.

Мечтая за неща, за които много хора ще ме помислят за луд. Голям съм в мечтите си. Искам да съм умерен. Само ще кажа, че просто вярвам в българина. Това би ме направило щастлив, ако тук живеем по-добре, защото ми е мъка за хората”.