Пореден месец в ръцете на тези хора са само фишовете им за заплати, а парите ги няма.
„Оказа се, че работа има само за ден-два. Няма поръчки и пазари, но най-зле са хората. Токът не мога да си платя. Имам 40 години трудов стаж. Не мога да живея без ток, защото имам внуче на 2 месеца”, заяви работникът Тодор Динов.
На част от работниците им се налага да взимат пари назаем, за да стигнат до работното си място.
„Много пъти съм се молил за един лев, за да дойда на работа. И от колегите съм взимал, за да се прибера”, сподели работникът Цветко Чолаков.
Най-големият страх на хората обаче е това, че предприятието ще спре да работи. От ръководството уверяват, че хората няма да останат без заработеното. Нови планове и бъдещи поръчки пък ще спасяват фирмата.
„Това са поредните машинации. Отгоре казват, че отпускат пари, от тук казват, че не ги получават", каза още работникът Николай Георгиев.
Така и днес тези хора остават с 14 стотинки в ръката или 1 лв. назаем. В праха и мизерията, без пари, ток и храна. И в очакване дори, без да знаят добро ли иде, или зло.