След ковчега на починалото момченце вървят група мъже и жени. Но сред тях не са нито родителите му, нито негови роднини, а само социални работници и служители от Отдела за закрила на детето. Така на 19 ноември т.г. в Пловдив е погребан 11-годишният Мустафа Халилов.
“Много е тъжно, когато майката и бащата ги няма, за да изпратят рожбата си в последния ѝ път”, казва директорът на “Траурни обреди” в града Коста Попов. Общинското предприятие е поело разходите по погребението, съобщава 24 часа.
През 2016-а съдбата на Мустафа трогна цяла България, след като бе зарязан от семейството си в онкохема-тологията на пловдивската университетска болница.
“Св. Георги”. Тогава лекари призоваха във фейсбук да се дарят есенни дрешки за момченцето, защото имало единствено летни.
Изоставеното дете бе затрупано от подаръци, а вниманието, с което го обградиха състрадателни хора, върна усмивката на лицето му.
Последните 2 месеца от живота си Мустафа е прекарал в същото отделение.
“Острата лимфобластна левкемия, от която страдаше, беше рецидивирала за трети път. Борихме се за него, но медицината не е с безгранични възможности. Мъчно ни е, че го загубихме”, казаха от лекуващия екип.
Голямото желание на детето било да оздравее и отново да ходи на училище.
Всеки ден при Мустафа са ходили хора от БЧК и доброволци.
До леглото му неотлъчно дежуряла гледачка от комплекса за социални услуги в Пловдив.
“Тя непрекъснато носеше на Мустафа вкуснотии и играчки. Милваше го, успокояваше го. Беше му като майка. Жената, която го е родила, нито веднъж не го посети”, твърдят докторите.
Въпреки усилията им болестта победила и на 18 ноември момченцето издъхнало.
“Опитахме се да се свържем със семейството му, но не успяхме. Погребахме го като свой близък - с искрена молитва”, обясни Недка Петрова, която ръководи комплекса за социални услуги в Пловдив.
Под шапката на същата институция е център от семеен тип в кв. “Коматево”, където детето заживяло в края на 2016-а след изписването му от болницата и декларация за отказ от родителски права на майката Джейлян Халилова.
Мустафа е най-голямото от 5-те ѝ деца.
Родила го, когато била на 12 г. Синът ѝ заболял от левкемия през 2015-а. До края на същата година момченцето било в УМБАЛ “Св. Георги”, а после се прибрало у дома.
Тъй като семейството му не го водело на преглед, лекарите го издирили чрез Агенцията за закрила на детето. Едва през септември 2016 г. Джейлян го закарала в онкохематологичното отделение във влошено състояние, където го оставила сам. След настаняването му в центъра от семеен тип Мустафа бил воден от персонала всяка седмица на контролен преглед.
“Чувстваше се добре. Имаше много приятели. Научи се да говори български, да чете и пише. Завърши първи клас. Заведохме го два пъти на лагер на море и на планина”, казват от центъра.
Мустафа бил най-щастлив, когато му отпразнували рождения ден в парти клуб. Споделил, че за първи път в живота си отбелязва празника си по този начин. През двете години от престоя майка му
Джейлян не го е виждала, тъй като се отказала от родителски права.
“Когато детето е с план за осиновяване, не се предвижда режим за свиждания с родителите, когато не са в негов интерес”, посочват от комплекса за социални услуги в Пловдив.
Служителите съдействали на лекарите и успели да организират майката Джейлян и тримата братя и сестри на Мустафа да дадат материал за костномозъчна съвместимост. Но завръщането на болестта изпреварило трансплантацията.
“Тъжно ни е, скърбим, но няма какво да направим. Такъв му бил късметът”, каза Сабри, дядото на Мустафа. Възрастният мъж научил от социални работници за смъртта на внука си, но със съпругата си Фатме нямали пари, за да отидат до Пловдив за прогребението.
Семейството продължава да обитава стара къща в крумовградското село Бряговец. Тя е изградена от кирпич и има 3 стаи. Там допреди 2 г. живееше заболелият от левкемия Мустафа заедно с още 3 от децата на майка му Джейлян, която ги беше изоставила.
Според Сабри къщата му е добра, защото има електричество и вода, която черпят от кладенец наблизо. Дядото успявал да осигури прехраната на внуците си, които ходели на училище, докато живеели в Бряговец.
“Бедни са, нямат пари наистина. Когато научиха за смъртта на Мустафа, много се натъжиха”, твърди кметът на Бряговец Мишо Милев.
Той разказа, че Сабри и жена му се препитават с отглеждане на тютюн, но в края на това лято безпаричието ги принудило да го продадат на прекупвачи още на зелено за малка сума.
Джейлян родила Мустафа, когато била дете. С баща му Ферди, който също е родом от Бряговец, нямали сключен брак.
Мъжът не е припознал Мустафа и останалите 3 деца - по документи те се водят с неизвестен баща. През 2014 г. Ферди и Джейлян се разделили. Причината според родителите на жената е, че зет им често се напивал и биел дъщеря им.
Ферди напуснал родното си село и заживял в района на Свиленград. Според местните оттогава нито се е връщал в Бряговец, нито се е интересувал от децата си.
Мишо Милев твърди, че майката на Мустафа също не се е появявала в Бряговец от лятото на 2016 г., когато заминала за Кърджали, за да заживее на семейни начала с мъж в покрайнините на кв. “Боровица”.
23-годишната жена е неграмотна и трудно говори български.
Когато през 2016 г. гръмна скандалът с Мустафа, се оказа, че дори не помни имената на останалите си 3 деца. Според съседите на Джейлян в Кърджали в началото на лятото тя е заминала на гурбет в Гърция.
В квартала разбрали за смъртта на Мустафа от медиите. Съседите не знаят дали майката е научила тъжната вест.
