Демографската криза в страната се задълбочава все повече. Раждаемостта е ниска, смъртността е висока. Българките раждат късно. Картината изглежда още по-плашеща, ако освен с думи, я облечем и с цифри. Статистика на Националния център по обществено здраве и анализи показва, че на всяко родено бебе в България умират трима души.
Само за първите три месеца на годината починалите българи са близо 29 хиляди души. Най-голяма е смъртността в столицата, където в последния им път са изпратени 5 230 българи. Втори по смъртност град е Пловдив, където животът си са загубили 2 884 души, а на трето място се нарежда Варна, където са извършени 2 087 погребения.
Общо за първите три месеца на годината са се родили близо 13 хиляди бебета, като традиционно най-висока раждаемост има в столицата – 3 497. На второ място отново е Пловдив с 1 578 нови бебета, и на трето – Варна с 1074 новородени. Разликата е фрапираща, а цифрите наистина доказват огромният демографски проблем.
Не е изненадващо, че най-засегнатите региони се оказват в Югозападна България. Разликата между починалите и новородените е особено стряскаща в градове като Видин – където на 452 починали са тримесечието са се родили едва 59 деца. Именно там има сериозен проблем с обезлюдяването, което се дължи на редица фактори - ниска раждаемост, висока смъртност, но освен това липса на работа, ниски доходи и изобщо слабото развитие на региона. Тъжно е положението и в Смолян, където на 97 новородени се падат по 405 починали.
Проблемът се задълбочава още повече, ако погледнем и селата в България. Обезлюдяването на селските райони е следствие от вероятно недобрата политика, при която цялото развитие в страната се концентрира в големите градове - там има повече възможности за образование, работа, по-добър живот. Инвестирането в няколко центъра на България обаче води до точно това. Проблемът с високата смъртност и ниската раждаемост има и друго измерение.
Българските семейства създават деца все по-рядко и то по редица причини. Не защото има проблем с фертилността, а защото да имаш дете се оказва лукс, който малцина могат да си позволят. Скъпи памперси, скъпи бебешки храни. Освен това, само в София недостигът на детски градини е огромен, а записването е супер трудно и скъпо. Иначе казано - ако не можеш да платиш детето ти да е прието, търсиш помощта на бабите. Ако бабите ги няма, плащаш за бавачка. След това идва влизането в началното училище - скъпи учебници, нов стрес, ново изсипване на куп пари. Това са и част от причините, поради които много български семейства решават да имат само по едно дете. Колкото и грубо да звучи, това е доста по-бюджетно. Всичко казано дотук говори за една недобра социална политика, която от своя демотивира семействата да създават деца.
