Нарушителите първо да плащат глобата, а след това да могат да обжалват, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров.
- Г-н Тодоров, как е възможно непълнолетни лица, без книжка, и то в неадекватно състояние, да сядат зад волана? Питам ви във връзка със случая, при който 17-годишно дрогирано момче подкара такси и рани полицаи при проверка.
- Всъщност в конкретния случай не става въпрос за шофьор на такси, както беше упоменато на някои места, а за дрогиран младеж, незнайно как попаднал на такъв автомобил. За да бъде някой правоспособен шофьор на такси, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да е навършил 21 години, да е издържал психотест, а след това и изпит за водач на такси пред „Автомобилна администрация“. Също така не бива да е осъждан и трябва да притежава шофьорска книжка. По принцип проблемът с таксиметровия превоз у нас е много стар. Тук има нерешителност на администрацията. Вместо да се поучим от чуждия опит, ние оставихме нещата у нас да се случват на самотек. Във всички европейски столици има лимитирана бройка на таксита.
Това е решение на съответната община. Например може да издават само 10 000 лиценза за таксиметрови шофьори. Предимствата на този подход са, че който се окаже с отнет лиценз, той не може да го получи отново. А и придобиването му е много скъпо. Това води до вътрешен самоконтрол в бранша. Затова и там шофьорите няма да се качат в таксито, ако са пили алкохол, няма да обидят клиент, няма да откажат поръчка, защото ще загубят десетки хиляди евро за този лиценз.
У нас е точно обратното - всеки, който иска, може да стане шофьор на такси. Дори у нас едва ли не се смята, че хората се насочват към тази професия, когато не могат да работят нищо друго. Много е паднало нивото на професионалното обслужване. Не можем все още да се преборим и с копирането на имената на големите фирми от други по-малки и подбиването на пазара. Все още ни дебнат и копърки. Затова трябва да се намери воля да се лимитира броят на такситата и издаването на лицензите. От друга страна, аз съм за това такситата да карат в бус лентите, както е в много европейски градове. Но само когато са с клиент. Все пак бус лентите са за облекчаване на трафика.
- Повдигна се въпросът за затягане на контрола при психопрегледите. Нужно ли е това?
- Всъщност тук има две концепции. Или бизнесът се саморегулира и държавата само да следи тази регулация, или налагаш тотален контрол, за което обаче администрацията няма ресурс. Не може да искаме от служители със заплати от по 600 - 700 лева да осъществяват ефективен контрол. Затова е нужно увеличение на заплатите на служителите на „Автомобилна администрация“. Все пак те отговарят за такситата, техническите прегледи и т.н. Според мен концепцията държавата да контролира всичко не е правилна. Затова трябва да се подходи по друг начин.
- Голям дебат предизвикаха поредните предложения за промени в Закона за движение по пътищата. Как гледате на тях?
- Тепърва ще се анализират предложенията, които се направиха. Има много разумни между тях, но и недомислици. Липсва третият закон - за превозните средства и за регистрацията. Според мен там също ще има какво да се коментира. Според мен е правилно законът да се раздели, защото правилата за движение трябва да бъдат обособени на едно място.
Няма как тези, които учат за нови шофьори, да учат за технически прегледи, за опасни товари. Няма смисъл от това. Има положителни неща, като това системните нарушители да бъдат санкционирани, глобите да са с фиксирани суми. Но трябва да има промяна и в административно-наказателната дейност, защото това е свързано пряко със санкциите. А те се протакат и това поражда чувство за безнаказаност. Никъде в другите страни няма процедура на писане на акт и след това на наказателно постановление. Това е отживелица.
- Какво може да се промени в тази посока?
- Директно се съставя наказателно постановление. При констатирано нарушение веднага се издава само един документ. Първо нарушителят да плати глобата, а едва след това да има право да обжалва. Защото глобата трябва да бъде събрана. А възможността да водиш дела на три инстанции ти дава шанс да не платиш за нарушението си. Нужна е гаранция, че санкцията ще бъде платена.
- Един от въпросите, който всъщност предизвика най-бурни дебати, беше този за новите шофьори и придружителите. Кой трябва да има право да ги придружава?
- Нека първо уточним, че няма закон, който на 100% да обхване всички казуси. Трябва да обясним на родителите, че след шофьорски курс децата им не са подготвени напълно да шофират по улиците. Това е като след получаване на диплома от университета. Нужен е преходен период, в който да има съответните рестрикции. Тогава младият водач ще придобие навици и умения. Спомнете си, че имаше фрапиращи случаи. В Стара Загора четирима младежи загинаха след сблъсък с ТИР, защото не бяха спрели на знак STOP. Така че е нужен период, в който новите водачи да се адаптират, да не шофират вечер. Всички тези идеи се раждат от много въпроси. В държавите, към които се стремим, има наложени точно такива правила.
- Но какъв трябва да бъде този придружител, с колко опит зад волана и кой ще носи последствията при нарушение?
- Отговорност винаги носи шофьорът. Това е принципът. Трябва да се спазват някои правила. Бих дал пример със задължението на родителите да не оставят децата си сами вкъщи до 12-годишна възраст. Вярно е, че на тази възраст те са достатъчно съзнателни, но все пак отговорност носи родителят. Така че по-добре за няколко месеца да се чувстват некомфортно и да придружават децата си навсякъде вечер, за да избегнем трагедии.
- А всъщност намаляват ли произшествията?
- Да, загиналите са с 10% по-малко от предходната година. Това, разбира се, не бива да ни радва, защото пак сме на челните места, но би трябвало с новата държавна агенция да има тенденция към промяна в тази посока.
- Ще има ли по-засилен контрол?
- Ще доведе до координация на усилията. Досега за пътната безопасност отговаряха няколко министерства и агенции във всички общини. В общи линии всеки работи за себе си, без да се координират политиките. Надявам се, че сега ще се въведе някакъв ред.
- Наскоро в социалните мрежи се появи клип на мъж, който управлява автомобила си с 270 км/ч. Как може да се пресече тази практика?
- Винаги Пътна полиция може да намери начин и да санкционира нарушителите. Мога да дам пример с Испания. Преди две години българин се снима как шофира със 180 км/ч. И веднага беше открит. Тогава книжката му беше отнета за две години и беше глобен с няколко хиляди евро. Така че винаги може да се намери начин да се прекрати тази порочна практика.
- Г-н Тодоров, как е възможно непълнолетни лица, без книжка, и то в неадекватно състояние, да сядат зад волана? Питам ви във връзка със случая, при който 17-годишно дрогирано момче подкара такси и рани полицаи при проверка.
- Всъщност в конкретния случай не става въпрос за шофьор на такси, както беше упоменато на някои места, а за дрогиран младеж, незнайно как попаднал на такъв автомобил. За да бъде някой правоспособен шофьор на такси, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да е навършил 21 години, да е издържал психотест, а след това и изпит за водач на такси пред „Автомобилна администрация“. Също така не бива да е осъждан и трябва да притежава шофьорска книжка. По принцип проблемът с таксиметровия превоз у нас е много стар. Тук има нерешителност на администрацията. Вместо да се поучим от чуждия опит, ние оставихме нещата у нас да се случват на самотек. Във всички европейски столици има лимитирана бройка на таксита.
Това е решение на съответната община. Например може да издават само 10 000 лиценза за таксиметрови шофьори. Предимствата на този подход са, че който се окаже с отнет лиценз, той не може да го получи отново. А и придобиването му е много скъпо. Това води до вътрешен самоконтрол в бранша. Затова и там шофьорите няма да се качат в таксито, ако са пили алкохол, няма да обидят клиент, няма да откажат поръчка, защото ще загубят десетки хиляди евро за този лиценз.
У нас е точно обратното - всеки, който иска, може да стане шофьор на такси. Дори у нас едва ли не се смята, че хората се насочват към тази професия, когато не могат да работят нищо друго. Много е паднало нивото на професионалното обслужване. Не можем все още да се преборим и с копирането на имената на големите фирми от други по-малки и подбиването на пазара. Все още ни дебнат и копърки. Затова трябва да се намери воля да се лимитира броят на такситата и издаването на лицензите. От друга страна, аз съм за това такситата да карат в бус лентите, както е в много европейски градове. Но само когато са с клиент. Все пак бус лентите са за облекчаване на трафика.
- Повдигна се въпросът за затягане на контрола при психопрегледите. Нужно ли е това?
- Всъщност тук има две концепции. Или бизнесът се саморегулира и държавата само да следи тази регулация, или налагаш тотален контрол, за което обаче администрацията няма ресурс. Не може да искаме от служители със заплати от по 600 - 700 лева да осъществяват ефективен контрол. Затова е нужно увеличение на заплатите на служителите на „Автомобилна администрация“. Все пак те отговарят за такситата, техническите прегледи и т.н. Според мен концепцията държавата да контролира всичко не е правилна. Затова трябва да се подходи по друг начин.
- Голям дебат предизвикаха поредните предложения за промени в Закона за движение по пътищата. Как гледате на тях?
- Тепърва ще се анализират предложенията, които се направиха. Има много разумни между тях, но и недомислици. Липсва третият закон - за превозните средства и за регистрацията. Според мен там също ще има какво да се коментира. Според мен е правилно законът да се раздели, защото правилата за движение трябва да бъдат обособени на едно място.
Няма как тези, които учат за нови шофьори, да учат за технически прегледи, за опасни товари. Няма смисъл от това. Има положителни неща, като това системните нарушители да бъдат санкционирани, глобите да са с фиксирани суми. Но трябва да има промяна и в административно-наказателната дейност, защото това е свързано пряко със санкциите. А те се протакат и това поражда чувство за безнаказаност. Никъде в другите страни няма процедура на писане на акт и след това на наказателно постановление. Това е отживелица.
- Какво може да се промени в тази посока?
- Директно се съставя наказателно постановление. При констатирано нарушение веднага се издава само един документ. Първо нарушителят да плати глобата, а едва след това да има право да обжалва. Защото глобата трябва да бъде събрана. А възможността да водиш дела на три инстанции ти дава шанс да не платиш за нарушението си. Нужна е гаранция, че санкцията ще бъде платена.
- Един от въпросите, който всъщност предизвика най-бурни дебати, беше този за новите шофьори и придружителите. Кой трябва да има право да ги придружава?
- Нека първо уточним, че няма закон, който на 100% да обхване всички казуси. Трябва да обясним на родителите, че след шофьорски курс децата им не са подготвени напълно да шофират по улиците. Това е като след получаване на диплома от университета. Нужен е преходен период, в който да има съответните рестрикции. Тогава младият водач ще придобие навици и умения. Спомнете си, че имаше фрапиращи случаи. В Стара Загора четирима младежи загинаха след сблъсък с ТИР, защото не бяха спрели на знак STOP. Така че е нужен период, в който новите водачи да се адаптират, да не шофират вечер. Всички тези идеи се раждат от много въпроси. В държавите, към които се стремим, има наложени точно такива правила.
- Но какъв трябва да бъде този придружител, с колко опит зад волана и кой ще носи последствията при нарушение?
- Отговорност винаги носи шофьорът. Това е принципът. Трябва да се спазват някои правила. Бих дал пример със задължението на родителите да не оставят децата си сами вкъщи до 12-годишна възраст. Вярно е, че на тази възраст те са достатъчно съзнателни, но все пак отговорност носи родителят. Така че по-добре за няколко месеца да се чувстват некомфортно и да придружават децата си навсякъде вечер, за да избегнем трагедии.
- А всъщност намаляват ли произшествията?
- Да, загиналите са с 10% по-малко от предходната година. Това, разбира се, не бива да ни радва, защото пак сме на челните места, но би трябвало с новата държавна агенция да има тенденция към промяна в тази посока.
- Ще има ли по-засилен контрол?
- Ще доведе до координация на усилията. Досега за пътната безопасност отговаряха няколко министерства и агенции във всички общини. В общи линии всеки работи за себе си, без да се координират политиките. Надявам се, че сега ще се въведе някакъв ред.
- Наскоро в социалните мрежи се появи клип на мъж, който управлява автомобила си с 270 км/ч. Как може да се пресече тази практика?
- Винаги Пътна полиция може да намери начин и да санкционира нарушителите. Мога да дам пример с Испания. Преди две години българин се снима как шофира със 180 км/ч. И веднага беше открит. Тогава книжката му беше отнета за две години и беше глобен с няколко хиляди евро. Така че винаги може да се намери начин да се прекрати тази порочна практика.
