Януари 1971 г.. Бившият световен шампион по бокс в тежка категория Сони Листън е намерен мъртъв в дома си в Лас Вегас. Експертите по съдебна медицина стигнали до заключението, че става въпрос за естествена смърт, но някои смятат, че истината е далеч по-мрачна, отколкото се смята. Късно през нощта съпругата на Листън - Жералдин се прибирала у дома си, когато намерила куп с вестници пред входната врата. Опитвала се да се свърже с мъжа си от две седмици, но без успех.

При последния си опит, Жералдин усетила, че нещо не е наред, оставила болната си майка в Сейнт Луис и се втурнала към Лас Вегас. Когато стигнала, забелязала, че входната врата била отключена. Къщата - потънала в мрак. Когато прекрачила прага на дома на Сони, вонята на мърша се пропила през порите на цялото и тяло. Жералдин все пак се надявала, че съпругът и просто е оставил някаква храна, която се е развалила.

В кухнята обаче нямало нищо. Нямало никой. Последвала миризмата нагоре по стълбите и стигнала до спалнята. Тогава видяла безжизненото и подуто тяло на някогашния звяр в света на бокса да лежи на пода до леглото. От носа му виждала тънка струя кръв, която вече била засъхнала. Бил мъртъв поне от шест дни. Жералдин не позвънила веднага в полицията. Според доклади на властите от тогава, съпругата на бившия спортист потърсила първо адвоката си, а след това в отчаянието си позвънила и на лекар.

При пристигането на медицинския служител обаче единствено била констатирана смъртта. Докторът не можел да направи нищо повече. Защо и как е умрял обаче и до днес остава една от най-заплетените мистерии в света на спорта. Полицията пристигнала в дома на Сони Листън малко след полунощ.

На прага на входната врата били натрупани няколко бутилки с прясно мляко - доставени за покойника от нищо неподозиращия млекар. Точно до тях - купчина от неразгърнати вестници. Именно те помогнали на разследващите да разберат приблизителния ден, в който Листън е починал. Властите започнали претърсване. Нямало следи от влизане с взлом или насилствена смърт. Липсвало оръжие. В спалнята било намерено малко пликче с марихуана. До тялото - чаша от водка. В кухнята намерили още наркотици - пакетче с хероин стояло на масата. По онова време било всеизвестен факт, че боксьорът има известни проблеми с наркотиците. Употребявал от време на време. Официални доклади от аутопсията дори показват, че върху тялото му са били открити следи от игла. На местопрестъплението обаче липсвала спринцовка. Близки приятели на починалия световен шампион обаче са категорични, че Сони никога не е употребявал хероин и имал ужасяващ страх от игли.

Доклади от извършените аутопсии обаче показват, че в тялото на Сони били открити следи от морфин и кодаин - остатъчни вещества на хероина. Количеството им било твърде оскъдно, за да може съдебните лекари да заключат, че става въпрос за свръхдоза. Във финалната официална експертиза е посочено, че боксьорът е починал от естествена смърт - по-конкретно сърдечна недостатъчност и белодробна конгестия (състояние, при което дихателният орган се пълни с кръв). Именно това повдигнало много въпроси, особено в очите на феновете на бокса.

Как е възможно мъж, който към онзи момент е активен спортист, изведнъж да пометне така? Възможно ли е да е тренирал и да се е друсал едновременно? И нали уж е имал страх от игли… как тогава взима хероин? Някои се съмняват, че хора от подземния свят имат пръст в смъртта на боксьорът. А цялата биография на световиня шампион по бокс в тежка категория изобщо не изключва подобен развой на събитията. Сони Листън бил 24-тото от общо 25 деца на голямо семейство от Арканзас.

Нямал акт за раждане. Като дете бил пребиван системно у дома и имал доста проблеми в училище. Семейството му едва свързвало двата края, живеели на прага на оцеляването а Сони нямал дори обувки. Подигравали му се, защото не можел да чете и да пише. Тогава семейството му се преместило от Арканзас в Сейнт Луис и Сони решил да загърби образованието и да се захване с престъпна дейност. И тогава започнали проблемите с полицията.

Веднъж дори бъдещият боксьор се спречкал с ченге, пребил го, откраднал оръжието и полицейската му шапка и просто си заминал с усмивка от мястото на инцидента. Първата му сериозна присъда била за въоръжен грабеж, когато бил едва 22-годишен младеж. В затвора един свещеник забелязал атлетичната му фигура и таланта му. Прекарал две години зад решетките, където обаче посещавал и затворническия фитнес и спортувал. Бил освободен условно през 1953 г. Тогава започнал да се занимава с бокс и професионално. Вкусът на свободата обаче не траял дълго. Мафията доминирала кариерата му и много скоро след спортните му постижения просто си го присвоили. Те уреждали всичките му мачове и разполагали с всеки един долар от печалбата му.

В края на 50-те години на миналия век Листън успял да изгради доста добра репутация и спечелил голяма поредица от мачове. Образът му обаче попадал и под ударите на расизма, който по онова време доминирал и в пресата. Журналистите го обрисували като брутален чернокож, от който обикновените бели американци изпитвали огромен ужас.

Листън бил аутсайдер, преследван от собственото си минало и връзките си с подземния свят. Не само белите американци изпитвали неприязън към спортистта. Негативни били настроенията спрямо Листън и от страна на движенията за равни права. Причината, разбира се, били връзките му с организираната престъпност.

Бил неграмотен, имал криминално досие… Никой не искал той да е лицето на движението за права на чернокожите американци. И тогава през 1964 г. образът на “най-опасният и страховит мъж на планетата” бил взет от друг. Листън загубил титлата си в мач с Мохамед Али, който тогава още се наричал Касиус Клей. Сблъсъкът продължил само 104 секунди, на чийто финал Сони бил нокаутиран, но от безвреден удар, който дори хората на предните редици около ринга едва видели.

Мохамед Али започнал да крещи на опонента си да стане, да продължи битката. Листън обаче лежал по гръб, превивал се… Момент от спорта, който е запечатан завинаги фотографския обектив. Снимката се е превърнала в една от най-емблематичните в историята на спорта. Крушето станало известно като “ударът-фантом” и през годините било анализирано от всевъзможни експерти. Според някои Листън просто се предал, защото мачът вече бил предрешен от мафията. Нещо, което не било съвсем трудно за вярване. Аудиторията веднага грабнала възможността и лепнала нов етикет на боксьора. Листън бил заклеймен като корумпиран.

Кариерата на Сони тръгнала надолу след като бил унизен така публично. Боксьорът се върнал в Лас Вегас, нямал почти никакви пари, тъй като печалбите му се управлявали от мафиотите. Затова се обърнал към единственият начин за печалба, който познавал. Започнал да работи за дилъри. Въпреки доста лошия му образ, Листън все пак се надявал, че ще успее да възроди кариерата си. Последвала доста впечатляваща поредица от победи - 14 поредни. През 1969 г., обаче малко повече от година преди да умре, серията била прекъсната след мач между Листън и спаринг партньора му, в който Сони бил победен.

Образът на спортиста бил споделен от този на престъпника. Вечер Листън обикалял из улиците и продавал кокаин. Водил изключително двойнствен начин на живот и бил свързан с доста опасни имена от подземния свят. Затова и някои смятат, че нарко босовете са му видели сметката, след като е станал сравнително ненужен. Смъртта му обаче е доста необичайна за нещо с подпис на мафията. Обикновените разчиствания на сметки са доста по-кървави от онова, което се случило в дома на Сони. Как точно е умрял боксьорът, остава загадка и до днес.