Първата асоциация, която повечето хора правят, чувайки Коледа, е за коледното дърво. У нас често го наричаме просто елха, въпреки че се използват различни видове иглолистни дръвчета за празнична украса.
Какво би била Коледа без коледно дърво! Немислима, разбира се. То е най-изявеният символ на този празник и заема централно място във всеки християнски (а и не само) дом.
Ярки светлини, лампички, изящни красиви играчки висят от него и правят дома ни в святата нощ на Бъдни вечер и Коледа още по-уютен и топъл.
Но кога точно хората започват да внасят иглолистни дръвчета в домовете си? Не можем да отдадем цялата благодарност на християнството за тази традиция, защото тя датира много преди него.
Традицията няма нищо общо с празника Рождество Христово (Коледа), тъй като по времето, когато биват украсявани първите дръвчета, християнство не е имало. Става дума за Древен Египет.
Винаги когато се появяло зимното слънцестоене, древните египтяни отсичали иглолистни дръвчета и ги отнасяли в домовете си и в храмовете. Украсявали ги като форма на отбелязване, отпразнуване на живота, мира, богатството. Вечнозелените растения символизирали именно това – просперитет и надделяване на живота над смъртта.
Египтяните вярвали, че зимата е времето, в което върховният бог Ра е болен и слаб, заради което заявяват подкрепата си чрез украсяването на вечнозелени дръвчета като своеобразен триумф на живота над слабостта, немощта и смъртта.
Но египтяните не са единствените, които са внасяли растения на закрито.
Викингите в Скандинавия вярвали, че вечнозелените иглолистни растения са специален дар от Балдер, скандинавски бог на светлината и мира.
Друидите пък (древни свещеници и шамани в келтските племена) казвали, че за да се възвисиш до боговете е необходимо да носиш в дома си вечнозелени растения. Традицията при тях датира от около 8 век. При тях на почит било дъбовото дърво.
Въпреки че немският богослов и свещеник Мартин Лутер е известен най-вече с Реформацията на църквата и създаването на протестантството, на него също се приписва и въвеждането на коледното дърво като традиция в Германия. Той го представя в християнската култура по начина, по който го познаваме днес, пише womansday.com.
Според history.com, германските християни по онова време строели пирамиди от дърво и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи навън на открито, за да отпразнуват раждането на Исус.
Вдъхновен и благоговеещ пред магическите гледки на блестящи украсени дървета навън, Лутър решава да пренесе тази традиция в домовете на хората, внасяйки коледните дръвчета вътре.
Коледното дърво в съвременната история
Затвърждаването на традицията с украсяването на коледните дръвчета такива, каквито ги познаваме днес, идва с кралица Виктория, вторият най-дълго управляващ монарх в световната история.
Неин портрет от 1846 година показва как кралицата позира с децата и съпруга си, принц Алберт, пред украсеното коледно дърво в замъка Уиндзор. Портретът прави украсяването на коледното дръвче именно по този съвременен начин така популярно и емблематично.
По-късно през 1880 година Томас Едисън създава и първите електрически осветителни тела, като едно от хрумванията му е да наниже няколко светещи крушки на жица, замествайки свещите.
Две години по-късно, неговият приятел и партньор Едуард Джонсън, решава да навърже 80 червени, бели и сини крушки, които да увие около коледно дърво. През 1903 година компанията Дженерал Електрик пуска в продажба на своите клиенти нанизи от крушки за украса.
През 1923 година американският президент Калвин Кулидж пръв въвежда традицията за ритуално запалване на празничните светлинки на коледното дърво, като нарежда да бъдат включени 3000 крушки, увити около него.
През 1931 година се състои първото запалване на светлините на коледното дърво на Рокфелер Сентър в Ню Йорк – традиция, превърнала се в световна запазена марка на отбелязването на наближаването на коледните празници.
Какво би била Коледа без коледно дърво! Немислима, разбира се. То е най-изявеният символ на този празник и заема централно място във всеки християнски (а и не само) дом.
Ярки светлини, лампички, изящни красиви играчки висят от него и правят дома ни в святата нощ на Бъдни вечер и Коледа още по-уютен и топъл.
Но кога точно хората започват да внасят иглолистни дръвчета в домовете си? Не можем да отдадем цялата благодарност на християнството за тази традиция, защото тя датира много преди него.
Традицията няма нищо общо с празника Рождество Христово (Коледа), тъй като по времето, когато биват украсявани първите дръвчета, християнство не е имало. Става дума за Древен Египет.
Винаги когато се появяло зимното слънцестоене, древните египтяни отсичали иглолистни дръвчета и ги отнасяли в домовете си и в храмовете. Украсявали ги като форма на отбелязване, отпразнуване на живота, мира, богатството. Вечнозелените растения символизирали именно това – просперитет и надделяване на живота над смъртта.
Египтяните вярвали, че зимата е времето, в което върховният бог Ра е болен и слаб, заради което заявяват подкрепата си чрез украсяването на вечнозелени дръвчета като своеобразен триумф на живота над слабостта, немощта и смъртта.
Но египтяните не са единствените, които са внасяли растения на закрито.
Викингите в Скандинавия вярвали, че вечнозелените иглолистни растения са специален дар от Балдер, скандинавски бог на светлината и мира.
Друидите пък (древни свещеници и шамани в келтските племена) казвали, че за да се възвисиш до боговете е необходимо да носиш в дома си вечнозелени растения. Традицията при тях датира от около 8 век. При тях на почит било дъбовото дърво.
Въпреки че немският богослов и свещеник Мартин Лутер е известен най-вече с Реформацията на църквата и създаването на протестантството, на него също се приписва и въвеждането на коледното дърво като традиция в Германия. Той го представя в християнската култура по начина, по който го познаваме днес, пише womansday.com.
Според history.com, германските християни по онова време строели пирамиди от дърво и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи навън на открито, за да отпразнуват раждането на Исус.
Вдъхновен и благоговеещ пред магическите гледки на блестящи украсени дървета навън, Лутър решава да пренесе тази традиция в домовете на хората, внасяйки коледните дръвчета вътре.
Коледното дърво в съвременната история
Затвърждаването на традицията с украсяването на коледните дръвчета такива, каквито ги познаваме днес, идва с кралица Виктория, вторият най-дълго управляващ монарх в световната история.
Неин портрет от 1846 година показва как кралицата позира с децата и съпруга си, принц Алберт, пред украсеното коледно дърво в замъка Уиндзор. Портретът прави украсяването на коледното дръвче именно по този съвременен начин така популярно и емблематично.
По-късно през 1880 година Томас Едисън създава и първите електрически осветителни тела, като едно от хрумванията му е да наниже няколко светещи крушки на жица, замествайки свещите.
Две години по-късно, неговият приятел и партньор Едуард Джонсън, решава да навърже 80 червени, бели и сини крушки, които да увие около коледно дърво. През 1903 година компанията Дженерал Електрик пуска в продажба на своите клиенти нанизи от крушки за украса.
През 1923 година американският президент Калвин Кулидж пръв въвежда традицията за ритуално запалване на празничните светлинки на коледното дърво, като нарежда да бъдат включени 3000 крушки, увити около него.
През 1931 година се състои първото запалване на светлините на коледното дърво на Рокфелер Сентър в Ню Йорк – традиция, превърнала се в световна запазена марка на отбелязването на наближаването на коледните празници.
