Годината е 1954. 2 юли - горещ петъчен ден, който е на път да се превърне в истински кошмар за жителите на Благоевград. Градът наскоро е станал окръжен център на Югозападна България. В него живеят 26 хиляди души. До края на деня той ще бъде залят от река Джумайска Бистрица. Потопът ще вземе 13 жертви.

2 юли започнал като обикновен летен ден. Жителите на вече областния град с нетърпение очакват идването на почивните дни, за да поемат към своите градини и лозя и да се погрижат за богатата реколта. По обед жаркото слънце се скрива зад надвиснали тъмни облаци и започва да вали. Дъждът се усилва, водната завеса става непрогледна и тъкмо, когато хората вече кроят други планове за почивните дни, от изток се задава страховития потоп. Към 17 часа река Джумайска Бистрица, която пресича града полудява.

Воден талаз, висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици, разказва “Монитор”. Водната стихия помита след себе си прасета, кокошки и други домашни животни. Потопът отнася покъщнината на хиляди живеещи в областта. В Благоевград са наводнени 58 къщи, от които 31 стават напълно негодни за обитаване. В близкото село Струмско са залети 25, в Бистрица – 4 къщи. Загиват 13 души. Това се превръща в най-голямото наводнение в историята на Благоевград.

Като основна причина за потопа се сочи поройният дъжд. Истината обаче е малко по-различна и тя се дължи на няколко подробности. Коритото на река Бистрица в района е изключително тясно, а освен това водосборът там е значителен - вливат се Хърсовската река от юг, а от север р.Ковачица. Наблизо е и дерето “Ръждавец”, което при проливен дъжда се превръща в порой.

Проблемът ескалира обаче заради незаконно изсечени дървета. На 2 юли следобед придошлите притоци и пороя носят със себе си изсечени дънери, които заприщват реката. За около 2 часа на това място Джумайска Бистрица се превръща в язовир. Въпрос на време е дървената “язовирна стена” да се скъса и да залее всичко. Така и става. Водната лавина потегля с разрушителната си мощ към Благоевград. За бедствието си спомня Иван Акимов.

Тогава бил на ваканция с брат си. Заедно с брат му и баща му се връщали с каруцата от пчелина в местността “Калявището”, когато ги завалял силния дъжд. Скрили се със мулето си под чардака на селска къща. “Дъждът утихна, но реката страхотно бучеше. Мулето започна да се дърпа нервно, грохотът на реката се усилваше, после мулето се отскубна и побягна нагоре по ската. Последвахме го баща ми, аз и брат ми Костадин”, разказва Иван. Няколко минути по-късно тримата видели на 100 метра зад себе си страховита водна лавина, която помитала всичко по пътя си. След стихията оцелява и д-р Раиса Гнутова, която днес е шеф на “Уши, нос и гърло” в МБАЛ-Благоевград. Тогава е била 7-месечно бебе. Жената разказва, че на 2 юли 1954 г. животът й започнал отначало.

Била спасена от съсед - старшина Димитър Стоилов, който по онова време тъкмо се бил прибрал у дома. Когато се притичал на помощ на бебето, къщата вече била залята до половината. Кошчето, в което лежала малката Раиса, било обаче на втория етаж. “Тогава той се връзва сам с въже за своята къща и нагазва в калта. Когато се качва в стаята при мен, водата вече е била стигнала до кошчето. Грабва ме и ме изнася навън, носейки ме над главата си. Други мъже ни издърпват с въжето нависоко към Ловния дом. Не минали и 2-3 метра от нашата къща и една от стените й рухва зад нас”. 2 юли бил тежък за целия град. Още на следващия ден започнало преброяването на щетите. Кметът Милан Зашев обявява бедствено положение и издава заповед за мобилизация на мъжете от 18 до 60 години.

Пострадалите семейства се обезщетяват с пари, дрехи и храна. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски. До 15 декември 1954 година е иззидана 1 километрова гранитна стена на реката. За 1 година са построени 5 жилищни блока, в които се настаняват около 100 семейства. Спомените обаче остават…