Замърсяването на планетата ни достигна до едно изключително тревожно ниво, в което като че ли вече губим контрол над това какво можем да направим, за да го предотвратим и да опазим здравето си.

Този път проучване откри в снега от Арктика до Алпите изобилни нива на микропластично замърсяване. Това подтикна учените да предупредят за значително замърсяване на атмосферата и да изискват спешни изследвания за потенциалните опасности за здравето на хората.

Снегът улавя частици от въздуха, докато те падат, а пробите от ледници в океана между Гренландия и Свалбард съдържат средно 1760 пластмасови микрочастици на литър. Дори повече - средно 24 600 за литър - бяха открити на места в Европа. 

Това показва, че преносът на пластмасови микрочастици с вятър е ключов фактор за замърсяването по целия свят.

Учените призоваха за изследване на влиянието на пластмасовите частици във въздуха върху човешкото здраве, посочвайки по-ранно проучване, което откри такива в раковата белодробна тъкан на човек. През юни друго проучване показа, че хората изяждат поне 50 000 микропластични частици годишно.

Всяка година много милиони тона пластмаса се изхвърлят в околната среда и се разбиват на малки влакна, които не се разграждат. Тези частици, известни като микропластици, сега бяха открити навсякъде от високите планини до дълбоките океани и могат да пренасят токсични химикали и вредни микроби.

Това предполага и дори налага това, че микропластиките трябва да бъдат включени в схемите за мониторинг на замърсителите на въздуха.

По-рано бяха открити и 12 000 микропластични частици на литър в проби от лед на Арктика: "Микропластичните концентрации в снега бяха много високи, което показва значително замърсяване на атмосферата", заключава проучването, публикувано в списанието Science Advances.

Екипът установи, че най-малките частици са най-изобилни, но тяхното оборудване не може да открие частици, по-малки от 11 микрона.

"Убедени сме, че има много повече частици с по-малки размери извън границите на нашето изследване", казват учените. - "Тревогата с по-малките частици е, че могат да бъдат поети от повече организми и ако достигнат наномащаб, биха могли да проникнат в клетъчните мембрани и да се "настанят" в органите ни".