Април 1892 година. Един памфлет, написан на английски и побран в 8 страници, бил на косъм от това да съсипе живота на едно почтено семейство.
Съчинението циркулирало навсякъде в южния индийски град Хидерабад. Това било най-голямото и богато селище в пределите на Британска Индия. Словата вътре можели да съсипят един почтен мюсюлманин - Мехди Хасан и неговата британска съпруга с индийски произход - Елън Гъртруд Доунли.
Защо?
Бракът между различни раси в Индия през 19 век не бил нещо, на което се гледало с добро око. Правилата били много прости, но много строги - нямаш право да бъдеш интимен с друга раса, пък камо ли да създаваш семейство с “нечистоплътен”.
Махди и Елън обаче били част от елитните кръгове на Хидерабад. Дамата имала доста силни връзки във Великобритания, а пък аристократът имал много важна роля в правителството. Това ги превърнало в една доста влиятелна двойка в края на 19 век. Дори в един момент от живота си били поканени на лична среща с кралица Виктория в Лондон.
Успехът на Махди и Елън обаче бил повод за огромна завист от страна на местните.
Памфлетът, разбира се, бил анонимен. В него имало точно три обвинения.
Първо, в написаното се твърдяло, че Елън била известна проститутка преди да се омъжи за Мехди. Авторът (заедно с още няколко мъже) я наемали за своя собствена сексуална наслада.
Второ, според памфлета Мехди и Елън никога не са сключвали брак.
Третото (и най-сериозно) обвинение било, че Мехди всъщност търгувал с жена си и я отдавал под наем на хора от административния елит на Хидерабад. Било нещо като услуга за услуга.
Мехди побеснял. Приятели го посъветвали да не завежда дело, но той не ги послушал. Завел иск срещу човека, публикувал памфлета. Започнала се една доста продължителна съдебна битка.
И двете страни наели добри адвокати, имали свидетели и всеки обвинявал другия в нечиста игра.
Публицистът на памфлета бил оправдан, а обвиненията, написани вътре, останали недокоснати. Цялата случка обаче предизвикала невиждан международен отзвук.
Правителството в Хидерабад, правителството на империята в Индия, седалището в Лондон… вестници по цялото земно кълбо говорели за скандала, продължил 9 месеца.
Дни след решението на съда Мехди и Елън се качили на влак и решили да се преместят в северната част на Индия, където и двамата прекарали детските си години.
Мехди се опитал да поправи щетите и да възстанови позициите си в местната управа, където работел преди да се премести в Хидерабад. Единственото, което искал, било да има право на пенсия или да има право на друга финансова помощ, но това не се случило.
Мехди изпаднал в пълна изолация. Починал на 52-годишна възраст и оставил любимата си Елън без никакво финансово обезпечение.
С остаряването се появили коварни заболявания и животът й станал още по-труден. Затова решила да напише писмо до висшите управници на Хидерабад и да потърси компенсация. От там всъщност отговорили положително за нейна изненада и Елън получила малка компенсация.
Малко след подадената ръка, Елън починала. Любовта й с Мехди показала едно много важно нещо във времето на Британската империя. Техният брак напълно сринал дотогава установените социални норми.
Скандалът с памфлета всъщност довел до края на колониалната история на Индия. Малко след него националните сили на азиатската държава започнали усърдно да работят върху промяна в социалните и политическите структури.
Индийският национален конгрес започнал да набира особена сила точно по време на делата за скандалния памфлет. А малко след смъртта на Елън – Махатма Ганди се завърнал в Индия и затвърдил ролята на Конгреса в освобождаването на Индия.
