514 години. Толкова нашият град живя под турско робство. Светлината за сияйния Пловдив, угасна през 1364 година, когато ордите на Лала Шахин, получават даром ключа на града. И настъпи мрак. Мрак непрогледен.
До днес. До тази дата - 16 януари 1878 година! На днешния ден дългоожиданата светлина на Свободата огравя нашия мил град. Пловдив, най-старият град в Европа, е свободен!
Смелостта на капитан Александър Бураго и неговите жертвоготовни драгуни, донесе тая дума, това чувство, наречено Свобода!
Разбираме ли обаче в днешно време що значи тази Свобода? Че градът ни по какъв начин отбелязва тая светла годишнина? С едно казионно честване пред паметника на героя Бураго, с една-две изложби и толкоз. Твърде казионно, да не кажем дори вършено с досада, отбелязване на Освобождението на града ни. Къде са трицветите, веещи се от стълбовете на улично осветление? Къде е празничната програма, где са възстановките на паметното събитие? Няма ги. Просто защото не са казионни, може би... кой знае?!
С това тотално незачитане - че 89% от живущите в града не знаят, че Пловдив днес е освободен! - на такива светли дати - като днешната - рискуваме да срещнем 150 годишнината дори не и казионно. Просто няколко души ще се съберат нейде, а останалите ще им се подсмиват! Забравихме всичко, забравихме и свободата. Може ли тия 514 години да бъдат тъй леко забравени, за по-малко от 140 години?!?
Поклон пред капитан Бураго, пред генерал Гурко, пред опълченците, пред ония смели финландски войни, които първи скачат в ледените води на Марица край село Оризари, за да ни донесат свободата. Която така или иначе, ние не ценим. Поклон, герои!
