Психологът Росен Йорданов коментира пред сутрешния блок на БТВ какво показаха с езика на жестовете Цветан Цветанов и премиера Бойко Борисов по време на последните сътресения около „Апартамент гейт”.

„Политиците често казват много повече с интонацията на гласа си от това, което чуваме наистина – разясни Росен Йорданов. – Образно имаме четири емоционални цвята на гласа Жълтият глас е този, когато се запознаваме. Зеленият е гласът с който успокояваме децата си, извиняваме се на любимата, когато сме виновни и разкаяни. Синият е гласът на авторитета. Това е гласът, когато обясняваме нещо, което ни е добре познато. Там вокалните ни характеристики звучат уверено. Силен глас, твърд и нисък тон. Червеният глас е гласът с който придаваме страст, спонтанност, показваме нещо към което искаме да увлечем хората. Има и два нежелателни цвята  - сив и черен на гнева.  Конкретно в ситуацията гласът на Цветан Цветанов е в жълто-синия спектър Борисов е в зеления. Корнелия Нинова минава към черния, защото вкарва гняв в гласа си. Сергей Станишев често минава от синьо в сиво. Има монотонност, която му пречи. Обичайната последователност е жълто, зелено, синьо и червено.

В кризисната ситуация от последната седмица за Цветан Цветанов в ситуация е много важно емоционалното състояание и интонационните характерстики да са в синхрон. От Цветанов се очакваше да е уверен, по-топъл. Целта е да се постигне по-голяма степен на доверие. Цветанов започва с приятелски тон, бързо преминава към синия спектър, рядко се задържа в зеления, за разлика от премиера Борисов. И има един митингарски, червен финал. Прави впечатление липсата на жълтия цвят. Важното и създаващо противоречие, е липсата на зеления спектър. Гласът му не звучи доверително. Може да се каже, че с тона си показва, че не се разкайва. С гласа си обаче той трябва да показва, че преживяното е трудно и тежко, а когато говориш с гласа на авторитета, рядко се постига нужният ефект. Създава се впечатление, че Цветанов не може да предизвика съпричастност у зрителя.

Реакцията на премиера  Бойко Борисов е, че още от самото начало с неформални похвати опитва да разведрява атмосферата и ситуацията. Прави впечатление че има една вокална константност. Премиерът е популярен, че гласът му е с нисък регистър и почти винаги в зеления спектър. В такава ситуация обаче трябва да звучиш и авторитетно и да преминеш в синия сектор. Тук обаче липсва промяна. Гласът му звучи уморено и напрегнато. Това показва някаква умореност и опит за обиране на вътрешните колебания. Заради това и отива в зеления спектър. Важни са и жестовете. През повечето време Борисов държеше ръцете си допрени и „предеше”, както се казва. В един момент показва „купол”, което е акт на увереност. Това означава, че човекът има аргумент, но не е много сигурен че той действа. Става дума за едно „заключване” чрез жестовете. Това е едно, образно казано, преминаване към защитна позиция.

При убедителен аргумент той отваря ръцете си. Там е уверен. Когато обаче има някакви колебания, се заключва. Вижда се по жестовете, че когато говори дали вярва на Цветанов, тази тема му е неприятна.

При Цветанов проблемът бе, че той не изневери на обичайния си митингарски стил, в който стои с авторитетния и вдъхновителен глас. За ситуацията обаче публиката имаше нужда от емоционалната и доверителна нотка на зеления глас, който кара публиката да внимава. Повече сочи към разкаяние и бе добре да включи зеления глас.

Премиерът трябваше да звучи по-авторитетно. Особено когато обяви името на доктор Дариткова за наследник на Цветанов. Там трябваше да е повече в синия спектър за да стане ясно, че наказанието наложено над видния представител е наложено с ясна мисъл и ясен план”.