16-годишен ученик от Пловдив е бил вербуван от "Ислямска държава", за да извърши терористичен атентат под тепетата. Новината за осуетената атака и последвалия арест на младежа, шокираха цялата страна.

Имат ли подобни деца профил, как родителите могат да разберат, че нещо се случва с детето им и може ли липсата на училищни психолози може да отключи проблеми с подрастващите в бъдеще, агенция ПИК потърси за експертен коментар психолога д-р Христо Монов. С него разговаря Ивайло Атанасов:

- Г-н Монов, новината, че ученик подготвя атентат, шокира всички. Подобни деца имат ли профил, могат ли лесно да бъдат разпознати?

- Не е коректно да коментирам случай, който не познавам. Това, което прочетох, защото ми стана интересно и се поинтересувах, говорих и с хора, които са по-запознати със случая… Може би това е сигнал, че трябва да си свалим розовите очила, които преди години сложи г-н премиера казвайки, че няма опасност, защото тук ние сме решили проблема – има толкова дюнерджийници, на всеки ъгъл. Макар, че дюнерът е турско ядене, а не арабско, но да не задълбаваме.

Този проблем съществува. Явно този този случай го показа и всички ние като родители, трябва действително да сме наясно с това и да бъдем внимателни. Именно бащата още преди месец е информирал службите за тези прояви на сина си, което му прави чест. Също така разбирам, че с това дете вече се работи, защото много лесно ще го дамгосаме като терорист, ще го вкараме в затвора или както този, Гешев, предлагаше на пресконференцията вчера – в лудница. И какво от това? Ще решим проблема ли? Няма да решим проблема.

- Можем ли да кажем, че това е някаква форма на изява на това дете?

- Нормално е на тази възраст децата да търсят някаква форма на изява. Нормално е те да попаднат на хора, които уж доброжелателно ще се отнесат към тях, ще им кажат, че да, разбираме те, ти си отхвърлен от семейството, от училището. Доколкото разбирам, това дете е било обект на системно малтретиране от съучениците си.

 И тъй като те са понякога много по-добри психолози от нас, които се занимаваме с това и с това си вадим хляба, тъй като и те са много по-мотивирани в тази си дейност да успеят - да привлекат някои деца, които в момента са в нестабилно състояние и търсят себе си. Тогава действително най-важно е семейството. Пак казвам – слава Богу, че това дете има семейство и родители, които са му обърнали внимание и с него действително се работи, за да получи някакво преосмисляне на своя досегашен жизнен път и бъдещето, което му предстои.

Пак казвам – ако трябва да го вкараме в затвора или в лудница е най-лесно, но няма да реши проблема, за който си затваряме очите. Всички наши деца са потенциална жертва на рисковете на глобалния свят. Нашите деца на тази възраст са основно в дигиталното пространство.

- Споменахте за училищната среща. В конкретния случай може ли да го разглеждаме така - някак си той да изпъкне над останалите, тръгвайки по този път, да покаже, да демонстрира на съучениците си, че е нещо повече от тях, от тези, които му се подиграват и го притесняват?

- Може би точно това е. Тогава, когато си бил жертва на системен психичен тормоз и изведнъж се появява някой, който ти не познаваш. Но този някой е страшно добър и доброжелателен към теб и ти казва: „Да, ти си страхотен, ти можеш да направиш велики неща! Теб те чакат еди-колко си красавици на небето и всякакви други блага“, нормално е за едно дете, за едно момче на тези години, да повярва. Един човек, който търси себе си, понякога е безкритичен към ласкателството.

- Той сякаш има нужда да чуе тези думи, които му липсват?

- Има, да. Има нужда да ги чуе. И заради това помагащите професии като психолозите трябва да сме повечко в училище в тези времена. Защото именно такива деца, които са жертва или на тормоз в училище, или на тормоз в семейството, са потенциалните жертви на подобни идеологии. Тук не става въпрос само за примерно „Ислямска държава“ и радикалния ислям. Може и подобно дете да вземе пример от многото случаи, когато точно такъв тип млади хора, в последните години вижте колко убийства извършиха в училища в Съединените щати.

- Вие отчитате като сериозен проблем липсата на достатъчно училищни психолози. Какво според вас трябва да се направи в тази насока и тази липса да бъде преодоляна, да бъде запълнена по някакъв начин?

- Нека вместо да правим такива безсмислени преразглеждания на учебните програми и да спорим кой период колко да се изучава по история или каква литература да махаме или да махнем Ботев, задето бил написал „Символ верую на българската комуна“, нека да направим нещо по-реално. Нека да подготвим за 3-4 години достатъчно училищни психолози - не педагогически съветници, а училищни психолози и те да влязат в училище. Средата ще става още по-сложна. Като се замислим само колко грамотни дигитално са нашите деца, знаят ли опасностите, които ги дебнат в дигиталната среда? Ние като родители малко да се ограмотим също. Ето, този баща е бил достатъчно грамотен, за да забележи и да спаси надявам се сина си, което му прави чест като баща.