Най-често това са хора, които живеят на село и имат начално или средно образование. Най-малко са тези в столицата и с висше образование. Мнозинството от неработещите млади българи или около 70 % нямат личен месечен доход. Около 13 % имат някакви доходи, най-вече от сивата икономика, други са разчитали на ренти или доходи от чужбина.
Най-високият дял на младите хора, които нито учат, нито работят е в Италия - близо 30 % или всеки трети млад жител на Ботуша. На второ място по този показател се нарежда Гърция, следвана от България, Румъния и Словакия. На другия полюс с най-ниски стойности са Швеция - 8 на сто, Холандия - 8,5 на сто, Люксембург и Малта - по 10 на сто, Австрия и Дания - по 11 на сто.
"В България много до късно младите хора живеят със своите родители и не влизат на пазара на труда, не придобиват опит и голяма част от тях изпадат в неактивност. Други разчитат на доходи от чужбина и има и трети, при които причините са чисто културни". Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия Явор Алексиев от Института за пазарна икономика за демотивацията на младите хора у нас.
Според него лицата, които са над 30 години, младежкият медиатор ги регистрира в "Бюрото по труда", но не могат да се възползват от младежките програми. "Те отиват в курсове за преквалификация и заетост, но тези програми не са атрактивни за работодателите и поради ниското заплащане, не са харесвани от участниците", каза още Алексиев.
По думите му една от основните цели е повишаването на относителния дял на населението. "Имаме проблем с кариерното ориентиране и с реалистичната представа на младите за пазара на труда за това през какво да преминат, за да разчитат на едни по-високи доходи", заяви икономическият анализатор. И допълни, че у нас има хора, които са неграмотни, регистрират се като безработни, но притежават диплома за образование. Според него такива хора не могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване.
