Създаването на антитерористични центрове / предложени от вътрешния министър Марин Младенов /, координиращи дейността на вече съществуващи структури, не е най-правилният подход. При категорично съществуващата терористична заплаха те не биха могли да се справят.
Защото огромно министерство като МВР с бюджет от 1 млрд 300 млн лева и получило още допълнително 200-300 млн. поглъща парите като черна дупка и те не стигат до антитерористичните формирования.
Затова и аз, и други експерти смятаме, че най-целесъобразно би било тези структури за антитерористична дейност да бъдат изведени от големите организации и да получават пряко средствата, отделени за антитероризъм и тяхното обслужване да бъде специфично. Сега знаем колко те са изостанали и като облекло, и като оборудване, и като заплащане.
Проф. Радулов подчерта, че тези организации трябва да започнат работата си от нулата, защото реалното ниво на оперативна дейност за създаване на агентурни мрежи, събиране и обработване на информацията е „нула“.
Вътрешният министър Марин Младенов не дава информация как ще функционират тези центрове, защото самият той не знае. Не е много наясно с оперативната дейност на структурите. Той е охранител и говори с шаблони, казвайки „според най-добрите американски или западно-европейски практики“. И ако го попитате кои са те, той не може да ви отговори, ако преди това някой не му го напише.
Според проф. Радулов, практиките навсякъде са едни и същи – създаване на информационни системи с крайни датчици. Дори и западно-европейските страни са изостанали в тази област, защото малко са предотвратените терористични актове.
Всеки път, когато излезе нещо нелицеприятно за властта, министър-председателят с агресивен стил заявява, че всичско е прекрасно и който не го харесва, е от мафията. Така беше и с случая Сарафово, и с Цветан Цветанов.
В конкретния случай проактивността е постигната благодарение на това, че майката е съобщила на съответните власти за подозренията свързани със сина й. Това не е заслуга на една добре развита антитерористична дейност. Можем да си представим с ужас какво би се случило, ако майката нямаше доверие във властите и нещата биха се отложили с половин година.
По думите на проф. Радулов обаче твърдението, че ученикът е вербуван, е пресилено.
Все още не знаем дали той би се поддал на обработка. Не съм съгласен с идентификацията на лицето, защото това поставя нещата в друга неприятна за него плоскост.
Службите са в едно несъстоятелно положение, не са наясно какво трябва да правят. Бяха стреснати, че са получили такава информация. Един инспектор от Държавна агенция за защита на детето беше много стреснат,че трябва да направи нещо, да разследва откъде е изтекла информация и единственото нещо, което Агенцията е направила досега, е да разпрати 10-15 писма до различни институции, а те самите не знаят какво трябва да се направи.
Щели да питат ДАНС - ДАНС нищо няма да им каже, защото и те не са наясно в такъв случай как се работи.
Тепърва трябва да се изясняват процедури. А такива случаи с млади хора има много в Европа и би трябвало да има някаква процедура, която досега ДАНС да си е изяснила какво трябва да се направи.
Проф. Радулов подчертава, и че на момчето не трябва да се гледа като на терорист, а като на жертва. Според него, наличието на химически и други продукти в дома му, които може да се намерят в магазините, не е основание да се допуска, че следва терористичен акт .
Публичността на случая е правилна, но не и разкриването на данните.
