Половината (53%) от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24% са на противоположното мнение, показват резултатите от национално представително допитване, реализирано от Изследователския център „Тренд“ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.
Одобрението е най-голямо сред висшистите (63%). С намаляване на образователната степен намалява и одобрението към отглеждането на деца в риск от приемни семейства. Попитанr какви са причините децата да се отглеждат в приемни семейства, а не от собствените си родители, най-голям дял от българите (всеки шести) посочват бедността или финансовите проблеми пред родните семейства.
За всеки десети от сънародниците ни проблемът е в липсата на родителски капацитет или „безотговорността“ на биологичните родители. Само 8% от българите отчитат, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на сто от българите насилието е причина за настаняването в приемни семейства. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия.
През 2015 г. готовност да станат приемни родители изразяваха двойно повече българи. Жените в по-голям дял са склонни да се ангажират с приемната грижа. Тук се отчита разлика по отношение на населеното място – в селата в най-голям дял са склонни да бъдат приемни родители при определените условия. В столицата, където живеят близо една трета от българите, едва 5% биха станали приемни родители.
Близо половината от българите (43%) не могат да преценят дали одобряват или не протестите срещу стратегията за детето, показват още резултатите от националното допитване. 12 на сто не подкрепят протестите срещу стратегията, а 45% са „за“ тях. Младите на възраст 18-29 г. (53%) и възрастните над 70 години (55%) в най-голям дял не могат да преценят дали одобряват или протестите срещу стратегията. Живеещите в областните градове в най-голяма степен одобряват протестите срещу стратегията за детето, показват още данните от проучването.
В Националната асоциация за приемна грижа членуват близо 900 приемни родители от цялата страна. Асоциацията е създадена преди 10 години, за да подкрепя децата, настанени в приемна грижа и приемните родители. Към момента приемното родителство е най-качествената алтернатива на живота в социален дом. Близо 80% от настанените в приемни семейства деца у нас са жертва на насилие или неглижиране в семейна среда, показва статистиката на НАПГ.
2043 деца се отглеждат в приемни семейства към края на юни, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. 1863 от тях са здрави деца, а 180 са с увреждания. Най-много деца напускат приемните семейства, защото биват осиновени, не са малко и децата, които се връщат в родните си семейства след престоя в приемно семейство.
Приемното семейство е временна алтернатива, като децата отиват в приемни семейства след решение на съда. Преди да бъдат отглеждани в приемна грижа, социалните служби търсят възможности за малчуганите да се погрижат техните роднини – баби, дядовци, лели, чичовци или други възрастни, с които децата имат изградена емоционална връзка.
