От тези евангелски слова са проникнати целия живот и учение на празнувания във Втората неделя от Великия пост свети Григорий Палама, спечелил име на учен богослов и голям поборник за православната вяра.

По нрав св. Григорий бил кротък, благороден, въздавал винаги добро за стореното му зло, и понасял с огромно търпение бедите и изпитанията в своя живот. Роден в края на 13 в. в семейството на духовно просветени и благочестиви родители. Още от малък, той и неговите братя и сестри останали без баща. Тяхното възпитание и издръжка поела благолюбивата им майка. От малък св. Григорий проявявал склонност към съзерцателен живот и още в младежките си години водел строго монашеско житие. Вече пълнолетен, решил да се отдаде в служба на Бога и заедно с двамата си братя заминал за света Гора. Майка му, заедно с двете му сестри, също приели монашеството.

На Атон св. Григорий срещнал един учен монах Варлаам, дошъл от Южна Италия и между тях възникнала тясна дружба. По-късно обаче Варлаам започнал да се противопоставя на исихастките разбирания на Григорий, което прераснало в остра словесна борба. Това довело до отварянето на голяма пропаст между двамата учени монаси в разбирането им за същината и свойствата на Бога и за възможностите и начините на Богообщението. Спорът между тях излязъл извън пределите на св. Гора и предизвикал смут в духовните среди на Солун и Цариград. Това довело до свикването на събор в Цариград, където двамата изложили своите възгледи – Варлаам като привърженик на схоластиката, а Григорий на мистиката. В началото Варлаам имал успех. Даже самият патриарх Йоан Калека го поддържал, а св. Григорий бил хвърлен в тъмница. Но борбата продължила и в края се наложило като правилно учението на св. Григорий; патриарх Калека бил свален, а Варлаам – осъден като еретик. Напълно оправдан, св. Григорий бил избран / 1349 г./ за Солунски архиепископ.

В основата на своето учение, св. Григорий Палама е последовател на учението на древните отци –мистици, но в нова светлина известно под името исихазъм. Учението на исихастите накратко е следното:

Богообщението е същина и крайна цел на религиозния живот и се постига в три последователни степени:

1. „Праксис” – упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърствуване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е превъзмогване на духовните страсти и нравствено очистване, което да доведе до по-лесно съзерцание на божествените неща.

2. „Теория” – състои се в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или т.нар. „умна” молитва, провеждана в пълно мълчание и водеща до безстрастие, богопознание и постигане на божествените тайни, които човешкият ум иначе не може да достигне.

3. „Екстасис” – връхна точка на духовния живот. Той е постигане на благодатно въздействие на Св. Дух, божествено озарение, влизане в общение с Бога, сливане с Него. Така човек още тук на земята се обожава, т.е. прониква се и се освещава от Божеството и става причастник на нетленната и невеществената Таворска светлина.

Св. Григорий Палама, по живот добродетелен и свят, удостоен от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, починал на 14 ноември 1359 г. Осем години по-късно бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да се чества паметта му на този ден – Неделя втора на св. Велики пост.

Победата на св. Григорий над Варлаам довела до благоприятни последици. От този исторически момент цялостния църковен и културен живот продължава своето развитие под знака на исихазма.

Празнувайки паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му молитви и да го възпеем с похвалните слова:

„Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на деянието, краен предел на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на духа! Радвай се, отче, който , ако и да си умрял, още живееш!” Амин!

Из „Синаксар”

Подготвил: свещеник Георги Атанасов