„Моят баща, който почина преди време, беше от Специализирани полицейски сили. Той винаги е предизвиквал възхищение и огромна гордост в мен. Аз съм второ поколение полицай, израснала съм с професията", казва чаровната дама.
До този момент в районното не е имало друга дама патрулен полицай. Деси е първата и засега единствена.
В Пловдив някак не е прието жени да работят на улицата, докато в София има повече, казват нейни колеги. В началото, когато започнала работа, доста от тях били скептично настроени, но бързо са я приели и днес й имат пълно доверие. Никой не се притеснява да патрулира с нея на улицата, тя винаги пази гърба на партньора. Доказала е, че не се страхува и умее да реагира като мъжете в сложни ситуации, когато е на дежурство. И знае как да респектира престъпници.
„Реагираме на всякакви сигнали - убийства, изнасилвания, домашно насилие, кражби. Затова полът за мен не е от значение. Станах полицай, защото за мен на първо място това е призвание, трябва да го изпълняваш със сърце. А и също да взимаш адекватни решения, да си готов във всеки един момент да реагираш, колкото и да е напечена ситуацията", казва Деси.
Пловдивчани още не са свикнали да гледат жени в униформи, но когато се отзоваваме на различни сигнали, фактът, че в екипа има дама, действа положително. Създаденото напрежение повече се разчупва, казват нейни колеги.
Особено полезна е била при сигналите за домашно насилие над жени. Жертвите не искали да говорят пред мъжете, молели се да останат насаме с нея, за да й обяснят какво точно се е случило. Деси смята, че нежното присъствие в един такъв колектив е само плюс. Не е имала никакви проблеми, никой не я е пренебрегвал в работата като униформена. Получавала е само положителни отзиви.
Една история по време на изпълнение на служебните задължения обаче Деси никога няма да забрави. Дълбоко я разтърсила случката с вагона, в който наскоро бяха открити 21 бежанци. „Подейства ми много емоционално, вагонът беше капсулован, а ние не знаехме откъде е тръгнал и колко въздух има в него. Вътре се чуваше плач на доста деца, което за мен беше притеснително, защото аз също съм майка", разказва тя. Полицаите действали експедитивно, извикали хора от БДЖ, за да разкапсуловат вагона. След това извадили отвътре живи и здрави бежанците. Сред тях наистина имало много деца. Сирийците били изстрадали хора, бягащи от войната. Искали да се преселят на което и да е друго място, за да спасят живота си. След като полицаите ги спасили, били поети от отдел "Емиграция" и настанени в лагери.
"Страшно ми беше да гледам как тези деца плачеха, майчиното ми сърце изтръпна, тъй като и аз имам 5-годишна дъщеричка. Тя е най-хубавото нещо в живота ми. Всеки ден, щом се върна от работа, тя ме чака и отмаряме заедно", казва тя. Признава, че ще се радва, ако и детето й пожелае да стане трето поколение полицай един ден.
Професията не пречи на личния живот на Деси, комбинирала двете неща без проблем.
Заявява, че има силен характер и здрава психика, която й помага при по-тежките случаи по време на работа. Притеснявала се е на моменти, но не оставала страхът да вземе връх и да й попречи да изпълни дълга си.
Колегите й се шегуват, че когато шофирала патрулния автомобил, всички жени я гледали със завист, но тя не им обръщала внимание. Казват, че предизвиквала респект у всеки и приличала на истинска Лара Крофт със служебен пистолет на бедрото и небесносини очи.
Деси е особено благодарна на началника си - главен инспектор Иван Чочков, който пръв повярвал в нея и й дал възможност да работи на терен.
