Днес почти няма следа от границата при Бръщен, село сгушено в красивите родопски планини на България и само на един хвърлей от друга страна-член на ЕС - Гърция.

82-годишният жител Шехим Солаков обаче си спомня времето, когато селото е било на предната линия на границата, която разделя Европа на две.

На фона на честванията на 30-ата годишнина от падането на Желязната завеса, някои все още се борят да хвърлят светлина върху смъртоносни събития на този участък от тази дълга граница.

Един инцидент в частност е в съзнанието на Солаков - когато двама източногерманци били застреляни, докато се опитвали да избягат на Запад.
"Натовариха ги на муле като дърва за огрев", казва Солаков пред Франс прес, визирайки войниците, които по-късно откарали телата с кола до неизвестно място.

Историците твърдят, че макар общият брой все още не е известен, има 21 документирани случая на убиване на източногерманци при опит да избягат през българската граница, включително инцидента през 1980 г., за който си спомня Солаков.

Смята се, че най-малко 695 са успели безопасно да пресекат границата, докато повече от 1500 опита са били предотвратени.

Последният известен случай, довел до смърт, е този с 19-годишния Михаел Вебер, който е застрелян през юли 1989 г., само седмици преди Желязната завеса да се срути завинаги.

Жертви или "нарушители"?

Един от тези, които не успели, но оцелели, е Франк Майер, който също бил на 19 години по време на опита си през септември 1983 г.

Подобно на много източногерманци, той смятал, че да избягаш през България ще бъде по-лесно, отколкото да се опиташ да преминеш силно милитаризираната граница между двете Германии.

Твърдейки, че заминава за почивка в България, той пътувал до Доспат, на около 11 километра северно от Бръщен, преди да тръгне пеша, ориентирайки се само по звездите.

Но когато приближил до границата на следващия ден, той се объркал по отношение на решаващ компонент от охраната на границите на България - местните жители.

Протоколите от последвалия му разпит от български граничари разкриват, че са били сигнализирани за неговото присъствие от две местни момчета, които го забелязали да се отправя към границата.

След това е депортиран в Източна Германия, задържан и разпитван от тайната полиция Щази.

На следващата година Майер имал късмет, след като роднина в Западна Германия принудил властите там да агитират за освобождаването му и така се стигнало до преместването му на Запад.

Що се отнася до онези, които не са имали толкова късмет, изследователите все още се опитват да съберат подробности за техните истории - и да се противопоставят на официалния разказ на случаите.

"Разграден двор"

75-годишният Методи Слишков служил 26 години като сержант в граничните войски до 1989 г.

Бюрото му в офис на Сдружение на ветераните в Кюстендил може сега да е украсено със знаме на ЕС, но той все още вижда въпроса за онези, които се опитвали да избягат от комунизма, по съвсем различен начин.

За Слишков, който е спечелил две награди „Герой на гранични войски“ за 11-те „престъпници“, които той успешно задържа - всички освен един от тях били българи – защитавайки границите на страната, бил част от защитата на сигурността на гражданите.

"Положихме клетва да охраняваме държавата", казва той и добавя, че гражданите по границата понякога копнеят за старите дни.

Той описва настоящата ситуация с български идиом: „Разграден двор“.
Изпитва ли Франк Майер горчиви чувства към онези, които осуетиха бягството му?

Въпреки кошмарите да е отново в затвора, където прекара години след неуспешния си опит, той има някакво разбиране за онези, които го хванаха.

"Не изпитвам лична обида срещу България или хората от онова време", казва той и добавя, че мисленето им е било "пропито" още от младини от системата, в която са израснали.

Източник: БГНЕС