Тази неделя избираме новия президент на България. От GlasNews вярваме, че гласуването е повече от отбелязване на име в бюлетината. То изисква да познаваме правомощията на човека, когото избираме, и да преценяваме обещанията му според това, което действително може да изпълни. 

Така изборът ни се основава на реалистични очаквания и ясна представа каква отговорност поверяваме с гласа си. Затова ето какво може да прави президентът:

Според Конституцията (основният закон на България) президентът е държавният глава на страната и олицетворява единството на нацията, представлявайки я пред света.

Президентът се избира пряко от гражданите само за два мандата, всеки от който е по 5 години.

Според член 98 от Конституцията президентът насрочва изборите за Народно събрание и органи на местно самоуправление. Той определя и датата за провеждане на национален референдум, когато за това има решение на парламента.

Държавният глава отправя обръщения към народа и Народното събрание, обнародва законите и сключва международни договори в случаите, определени със закон.

По предложение на Министерския съвет президентът назначава и освобождава ръководителите на българските дипломатически представителства и постоянните представители на страната при международни организации. Приема и акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители у нас. Освен това назначава и освобождава други държавни служители, определени със закон.

Сред правомощията му са също награждаването с ордени и медали, даването и възстановяването на българско гражданство, както и освобождаването и лишаването от него. Президентът предоставя убежище, упражнява право на помилване и опрощава несъбираеми държавни вземания.

По предложение на Министерския съвет той утвърждава промени в границите и центровете на административно-териториалните единици. Държавният глава също така наименува обекти с национално значение и населени места.

Освен това, президентът е този, който връчва мандатите за съставяне на правителство след парламентарни избори.

Тук президентът не е особено свободен, тъй като е задължен по Конституция да връчи първия мандат на най-голямата по численост формация в действащия парламент. Ако този мандат се провали, президентът връчва папката за съставяне на правителство на втората формация.

Ако и вторият опит не бъде успешен, то президентът сам избира трета формация, на която да връчи мандата. 

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

Държавният глава е и този, който определя кой да бъде начело на служебен кабинет. След поправките от 2023 година, изборът на президента е ограничен до т. нар. "домова книга". В този списък с потенциални служебни премиери са председателят на Народното събрание, управителят и подуправителите на Българската народна банка, председателят или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.

Кандидатът за служебен министър-председател предлага министрите, а президентът назначава служебното правителство с указ.

Допълнително, президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. 

Това означава, че той назначава и освобождава висшия команден състав и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност.

По предложение на Министерския съвет и в съответствие със закона той обявява обща или частична мобилизация. Когато Народното събрание не заседава, президентът може да обяви положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, както и военно или друго извънредно положение. В тези случаи парламентът се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Президентът има и право на вето - тоест, може мотивирано да върне закон в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. Народното събрание може да го отхвърли. Тогава президентът е длъжен да го обнародва в седемдневен срок.

Вицепрезидентът подпомага президента. Той се избира заедно с него в една листа. Президентът може да отстъпи на вицепрезидента следните правомощия:

  • да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
  • да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
  • да предоставя убежище;
  • да упражнява право на помилване;

При встъпването си в длъжност, президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата:

"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."

След краткия преразказ на четвъртата глава от Конституцията, която определя правомощията на държавния глава, е време и за това какво не може да прави той.

Въпреки важните си правомощия, държавният глава не може самостоятелно да решава всички въпроси в управлението на страната. България е парламентарна република, в която отговорностите са разпределени между различни институции.

Президентът не може сам да увеличава заплати и пенсии, да намалява данъци или да определя държавния бюджет. Тези решения са в правомощията на Народното събрание и Министерския съвет.

Той не приема, изменя или отменя закони и няма право да внася обикновени законопроекти. Има обаче право да предлага промени в Конституцията. Президентското вето също не е окончателна забрана 0 парламентът може да приеме повторно върнатия закон с най-малко 121 гласа, след което държавният глава е длъжен да го обнародва.

Президентът не ръководи ежедневната работа на министрите и не може еднолично да назначава или освобождава редовното правителство. То се избира от Народното събрание, а Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната.

Държавният глава не може и сам да реши да се проведе национален референдум. Той може да предложи такова допитване, но решението за провеждането му се взема от парламента.