Смъртта на Милошевич

Днес се навършват 10 години откакто Милошевич бе намерен мъртъв в своята килия на 11 март 2006 във военния затвор на трибунала в Хага.

Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от сърдечен удар. Той е имал сърдечни проблеми, свързани с високо кръвно налягане.

Привържениците на Милошевич твърдят, че сърдечният удар е бил предизвикан или допуснат от самия Трибунал, докато неговите критици смятат, че е възможно сам да е виновен.

Малко преди смъртта си, Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардио-хирургичния център в Русия, но Трибуналът отказва разрешение, тъй като няма гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено.

По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin - лекарство, което нормално се употребява за лечение на проказа и туберкулоза, и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. 

Милошевич се е оплаквал от наличието на проказа в писмо до руския министър на външните работи.

След като случаят е приключен, някои предполагат, че медицинският персонал в Хага умишлено е предписал това лекарство, докато други смятат, че лекарството е взето от него, за да влоши сърдечното си състояние и да бъде изпратен за лечение в Русия, където да избяга.

Под въпрос е също, дали той е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани поне веднъж, като резултат от взетите мерки след инцидента през септември 2005 г., когато той взима лекарство от сръбски доктор без разрешение.

Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардио-хирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинският журналист на The Times, смятат че сърдечният удар на Милошевия лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.

Реакциите са противоречиви, официалните власти и поддръжници на процеса в Хага съжаляват, че Милошевич се е отървал без наказание, докато техните опоненти, повечето сръбски и руски представители, подчертават отговорността на Трибунала за това, което е станало.

Десетки хиляди негови поддръжници се събират на прощална церемония в Белград, след което Милошевич e погребан в родния му град Пожаравац.

Слободан Милошевич, (Слободан Милошевић или Slobodan Milošević) е сръбски политик. В периода 1989-1997 е президент на Сърбия, а от 1997 до 5 октомври 2000 е президент на Съюзна република Югославия. Той е лидер и на Сръбската социалистическа партия от самото ѝ основаване. Женен за Миряна Маркович, от която има две деца (Марко и Мария).

Произхожда от черногорския сръбски клан Васоевичи, въпреки че е роден в Пожаревац.

Политическата дейност на Слободан Милошевич започва през 1959, когато постъпва в Югославската комунистическа партия.

Процесът

На 27 май 1999 г. главният обвинител на Хагския трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия, Карла дел Понте, повдига обвинение срещу Милошевич за престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия. Сръбското правителство няма намерение да го екстрадира, защото иска да го съди у дома и така да избегне гневните протести на националистите, които негодуват срещу намесата на чуждестранното правосъдие.

Трибуналът се опасява, че сръбският съд ще се опита да намали обвиненията срещу бившия президент, но няма властта да принуди едно суверенно правителство да предаде свой гражданин на международен съд. Но когато Съединените щати заплашват да лишат Сърбия от 100 милиона долара оказваната от тях финансова помощ за страната, през 2001г. Милошевич е доведен в главната квартира на Международния трибунал в Хага. Предявени са му обвинения за геноцида в Босна, за военните престъпления в Хърватия и за нарушаване на Женевските конвенции.

 Процесът започва на 12 февруари 2002 г. През септември същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия през август 1991 - юни 1992г. В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Разширено е обвинението относно Косово - добавени са сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци.

Милошевич сам се представлява като адвокат и отказва да признае правомощията на съда. Нарочно обърква и бави съдебните процедури и заплашва от своя страна да подведе НАТО под отговорност заради престъпните бомбандировки над Сърбия. Процесът се проточва, не се стига до окончателна присъда, а междувременно здравето на Милошевич се влошава.

Любопитно

Бившият югославски президент Слободан Милошевич е бил ненаситен читател на трилъри, почитател на Франк Синатра и предан съпруг, който се обаждал на жена си всеки ден, докато траел процесът срещу него за разпалването на унищожителните войни на Балканите.

Това твърди старши надзирател в затвора, цитиран в дипломатическа телеграма, която пък е публикувана в сайта "Уикилийкс".

"Използвайки белградските си съветници, за да поддържа тайно връзка с "приятелите" той успява да си спечели видимо благоразположение, появявайки се като човек, защитаващ сам себе си в един несправедлив международен процес", пише още в телеграмата.

Цитати от Милошевич

"Равенството не означава нищо без подкрепата на институциите".

"Границите винаги се определят от силните, никога от слабите хора.".