Кристиан Костов стана втори на последното издание на „Х-фактор”. Тийнейджърът е роден в Москва, където живее със семейството си. Майка му е от Казахстан, а баща му е българин от Ямбол. Срещат се като студенти в руската столица. Кристиан има по-голям брат - Даниел, който е на 22 години, малката му сестра София е на девет. Той е едва на 3 години, когато започва да проявява интерес към музиката. По това време брат му свири на пиано, а Кристиан се опитва да го имитира. Две години по-късно родителите му го записват на уроци по пиано.
На 11 влиза в детската вокална група „Непоседы”. Това е най-популярното студио за деца в Русия, дисциплината е желязна, като в казарма. Оттам са тръгнали Юля Волкова и Лена Катина от популярния дует „Тату” и още много други руски звезди.
През 2011 г. участва в конкурса „Нова вълна”, който тогава се провежда в Украйна. Явява се като представител на България. След това решава да опита късмета си в „Гласът на Русия”. Включва се в най-популярното тамошно шоу в сезона през 2013-2014 г. и стига до финалната шесторка.
- Как започна да се занимаваш с музика, Кристиан?
- Брат ми е моят гуру. Занимава се с музика от 3-годишен, а сега е на 22. От малък се мъча да правя това, което прави и той. Когато батко започна да свири на пиано, на мен ми стана много мъчно: „Защо той свири, а аз не!”. Дори веднъж нашите съседи в Москва искаха да викнат полиция, защото прекалено силно пуснахме музиката през нощта. Не мога да обясня защо, но през нощта музата идва по-често – повече ти се пее, повече ти се композира... И ние с брат ми започнахме да пеем и забравихме за часа, беше вече след 12. Пуснахме колоните, баса, беше голяма лудница!
Беше ни срам, защото наистина бяхме виновни... Сестра ми също е много важна за мен, защото тя често ми подсказва коя песен трябва да изпея.
Винаги я питам. Когато бях на 8 години, започнах да пея, но всички ми казваха, че това не е за мен. В детската вокална група „Непоседы” бях петнадесетият човек в десети ред, не бях солист, не бях никой, но исках да пея все пак. Режимът там беше като в казарма. Ако закъснееш с 2 минути, ще те изгонят и няма да участваш никъде. На тези, които говорят по време на репетиции, им залепваха устата със скоч. И после им махаха лепенката много бързо, за да ги боли и да знаят, че не трябва да говорят друг път (смее се). Иначе всички са добри, но започне ли работа – край,
всички се превръщат в някакви демони
Но неслучайно през тази школа са минали Юля и Леня от „Тату”, Сергей Лазарев и много други. Реших сериозно да се занимавам с вокал и тръгнах на индивидуални уроци с Константин Работов. Той е българин, от Пловдив, от групата „032”. Това е първият ми вокален педагог. Вече живее в Москва със семейството си. Запознахме се в България, а после моето семейство им помогна да се преместят в Москва.
На 11 години се преместих в другата школа „Республика Kids” при Евгений Орлов. Там вече бях солист, защото той видя талант в мен и реши да го развие.
- Дима Билан е бил твой ментор в детския „Гласът на Русия”...
- Да, стигнах до финал, до Топ 6. Дима Билан ме научи как да се държа на сцената, как да пея, как да раздавам докрай душата си и емоцията си в парчето. След това тръгнах на турнета из цяла Русия, правехме и благотворителни концерти. Това е една от причините да искам да успея – да дам на тези, които нямат нищо, частица от себе си. Фенките от „X-фактор” сега ми подариха много плюшени играчки, искам да ги дам на децата от някой дом за сираци. Обичам плюшени играчки, но съм вече на 15, а и как да ги занеса всичките в Москва? (смее се). Още не съм споделил това с фенките си, но се надявам да ме разберат.
- Как ти дойде идеята да се явиш на „X-фактор”?
- Ние имаме къща на Свети Влас и сме тук всяко лято. Баща ми видя реклама и ми каза: „Добре, бе, човек... Ти пееш, защо не се пробваш?”. А аз: „О, не, аз съм на 15, не ставам за формата, не знам добре български, какво ще правя там?”. Но той настоя да опитам. Ако не стане - няма нищо критично в това, ако стане - идеално, ще бъде прекрасно. И то стана... Стигнах до финала...
- Разочарован ли си, че не стана първи?
- О, не! Стигнах по-далеч, отколкото предполагах, че е възможно.
- Казваш, че харесваш повече Свети Влас, отколкото Монте Карло?
- Бил съм там, уникално място, но не мога да разбера защо хората го определят като най-якото място на света. За мен Влас е доста по-красиво и по-дружелюбно място.
В Монте Карло са много надменни
тежкареят: „Кой си ти, не говори с мен, аз нося по-скъпи дрехи, имам по-скъпи вещи!”. Много ми беше некомфортно и неуютно там. До 2007 г. семейството ми ходеше на Слънчев бряг, но след това си купихме тази къща в Свети Влас.
- Семейството ти с какво се занимава?
- Баща ми има бизнес, свързан с техниката. Майка ми и леля ми имаха бизнес с платове, изработваха дрехи, бяха на първо или второ място в Русия. Но когато сестра ми се роди, майка ми прекъсна всичко и реши, че трябва да се занимава само с нас.
- Къде живеете в Москва?
- Живеем до Московския държавен университет - МГУ, най-големият в Русия, в много хубав и зелен район на 10 минути до центъра. Апартаментът ни е голям около 200 квадрата, на 14-ия етаж е. Ние сме много хора – майка ми и баща ми, ние с брат ми и сестра ми, моят братовчед живее при нас, защото учи в нашето училище, затова и леля ми живее там. Те също имат голям апартамент, но така ни е по-удобно. Дядо ми живее при нас, имаме и куче. Непрекъснато ни идват и супер много гости.
- Освен всичко друго, семейството ти се занимава плътно и с твоята кариера...
- Да, леля ми много ми помага. Преценява къде да пея, къде не трябва да пея, къде е важно за мен да пея. Брат ми и братовчед ми се занимават с моя пиар. Брат ми вече има кариера като композитор. Завършва и международно право, защото за нас е много важно да имаме човек, който разбира от юридическата страна на музикалния бизнес.
- Баща ти е от Ямбол, предполагам ходиш често и при българските ти баба и дядо?
- Да, много често. Те са много мили хора.
Баба и дядо плачат, когато ме видят по телевизията
подкрепят ме, звънят ми винаги да ми кажат, че са много щастливи и се гордеят с мен. На 10 февруари ще имам среща с феновете си там, а на 11 февруари ще имам благотворително участие.
- Намираш ли разлика между феновете ти в Русия и в България?
- В Русия са по-сдържани, гледат те само отстрани. Може и да ме познаят, но няма да дойдат при мен, защото ги е срам. А тук могат да те разцелуват, напрегръщат, обсипват те с подаръци, много са мили... В Русия в социалните мрежи нямам фенове момчета, защото ревнуват, че момичетата ме гледат като идол, дори по тази причина са готови да ме отблъснат и правят доста хейт коментари по мой адрес. Много е смешно, аз нищо лошо не съм им направил. В България не е така – тук имам фенове и момичета, и момчета. И каквото ти мислят, това ти казват и на живо, а не анонимно. Това много ми харесва.
- Появи се информация, че родителите ти са били шокирани от някакви твои фенки...
- Това е в Русия. Имах една фенка на над 40 години, пишеше ми много странни неща в руската социална мрежа „В контакте” (VK), че я обичам, че не искам да си го призная... Тя дойде в Москва и ме чакаше. Помислих си, че трябва да извикам полиция, защото не знаех какво може да направи – да ме убие, да ме отвлече... Не е кой знае какъв проблем, но има такива. Просто ги блокирам и това е. В Русия имам доста възрастни почитатели, но те са нормални хора, организирали са ми фенклуб, подаряват ми подаръци. Искат да ми помогнат да стана световноизвестен певец и много се радват за мен.
- Страхуват ли се майка ти и баща ти, че на участията ти по нощни заведения ще се увлечеш по алкохола, наркотиците?
- Не мисля, че това е нещо необходимо за един човек. На мен и така ми е весело. А
от цигари имам алергия и ми става лошо
много бързо израснах и затова имам малко проблеми със стомаха. Пораснах със 17 см за няколко месеца, а килограмите ми останаха същите.
Метаболизмът ми много силно се промени за последната половин година. Получих криза на стомаха и целият юни бях в болница в Москва. Не искаха да ме пускат в България за „X-фактор”, но аз се помолих. Това не е нищо сериозно, ще мине с възрастта. Много ми се иска да се занимавам с фитнес, защото съм момче и искам да съм във форма и да изглеждам добре. В Русия посещавам най-големия фитнес клуб, в който членуват много звезди.
- Вярно ли е, че майка ти, която е от Казахстан, те е научила на български?
- Майка ми много държи на това. Когато в Москва с колата сме в някакво задръстване, тя ме почва: „А как беше тази дума на български?”. И така незабелязано, лека полека научих езика. Понякога даже баща ми пита майка ми как е някоя дума на български! А тя е научила езика, когато се е запознала с него. Вкъщи говорим на четири езика - руски, български, английски и казахски. Английски знаем само аз и брат ми. И говорим на английски, когато искаме майка ни нещо да не разбере. Например, че сме решили да й направим подарък.
Пял пред принцове с Кейти Пери
„Преди години получих покана да пея по повод 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето по време на Генералната асамблея на ООН в САЩ - разказва гласовитият Кристиан. - Бях на една сцена със световни величия като Йоко Оно, Кейти Пери, Хю Джакмън, пях пред принцове, пред крале... Беше ми много странно. Слагам си сакото на някакъв стол в залата и всички се втурват към мен: „Не тук, не тук!”.
Питам ги защо. И гледам на облегалката пише: „Крал еди кой си!”. Аз бях единственото дете в света, поканено да пее там. Това е невероятно!”.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
На 11 влиза в детската вокална група „Непоседы”. Това е най-популярното студио за деца в Русия, дисциплината е желязна, като в казарма. Оттам са тръгнали Юля Волкова и Лена Катина от популярния дует „Тату” и още много други руски звезди.
През 2011 г. участва в конкурса „Нова вълна”, който тогава се провежда в Украйна. Явява се като представител на България. След това решава да опита късмета си в „Гласът на Русия”. Включва се в най-популярното тамошно шоу в сезона през 2013-2014 г. и стига до финалната шесторка.
- Как започна да се занимаваш с музика, Кристиан?
- Брат ми е моят гуру. Занимава се с музика от 3-годишен, а сега е на 22. От малък се мъча да правя това, което прави и той. Когато батко започна да свири на пиано, на мен ми стана много мъчно: „Защо той свири, а аз не!”. Дори веднъж нашите съседи в Москва искаха да викнат полиция, защото прекалено силно пуснахме музиката през нощта. Не мога да обясня защо, но през нощта музата идва по-често – повече ти се пее, повече ти се композира... И ние с брат ми започнахме да пеем и забравихме за часа, беше вече след 12. Пуснахме колоните, баса, беше голяма лудница!
Беше ни срам, защото наистина бяхме виновни... Сестра ми също е много важна за мен, защото тя често ми подсказва коя песен трябва да изпея.
Винаги я питам. Когато бях на 8 години, започнах да пея, но всички ми казваха, че това не е за мен. В детската вокална група „Непоседы” бях петнадесетият човек в десети ред, не бях солист, не бях никой, но исках да пея все пак. Режимът там беше като в казарма. Ако закъснееш с 2 минути, ще те изгонят и няма да участваш никъде. На тези, които говорят по време на репетиции, им залепваха устата със скоч. И после им махаха лепенката много бързо, за да ги боли и да знаят, че не трябва да говорят друг път (смее се). Иначе всички са добри, но започне ли работа – край,
всички се превръщат в някакви демони
Но неслучайно през тази школа са минали Юля и Леня от „Тату”, Сергей Лазарев и много други. Реших сериозно да се занимавам с вокал и тръгнах на индивидуални уроци с Константин Работов. Той е българин, от Пловдив, от групата „032”. Това е първият ми вокален педагог. Вече живее в Москва със семейството си. Запознахме се в България, а после моето семейство им помогна да се преместят в Москва.
На 11 години се преместих в другата школа „Республика Kids” при Евгений Орлов. Там вече бях солист, защото той видя талант в мен и реши да го развие.
- Дима Билан е бил твой ментор в детския „Гласът на Русия”...
- Да, стигнах до финал, до Топ 6. Дима Билан ме научи как да се държа на сцената, как да пея, как да раздавам докрай душата си и емоцията си в парчето. След това тръгнах на турнета из цяла Русия, правехме и благотворителни концерти. Това е една от причините да искам да успея – да дам на тези, които нямат нищо, частица от себе си. Фенките от „X-фактор” сега ми подариха много плюшени играчки, искам да ги дам на децата от някой дом за сираци. Обичам плюшени играчки, но съм вече на 15, а и как да ги занеса всичките в Москва? (смее се). Още не съм споделил това с фенките си, но се надявам да ме разберат.
- Как ти дойде идеята да се явиш на „X-фактор”?
- Ние имаме къща на Свети Влас и сме тук всяко лято. Баща ми видя реклама и ми каза: „Добре, бе, човек... Ти пееш, защо не се пробваш?”. А аз: „О, не, аз съм на 15, не ставам за формата, не знам добре български, какво ще правя там?”. Но той настоя да опитам. Ако не стане - няма нищо критично в това, ако стане - идеално, ще бъде прекрасно. И то стана... Стигнах до финала...
- Разочарован ли си, че не стана първи?
- О, не! Стигнах по-далеч, отколкото предполагах, че е възможно.
- Казваш, че харесваш повече Свети Влас, отколкото Монте Карло?
- Бил съм там, уникално място, но не мога да разбера защо хората го определят като най-якото място на света. За мен Влас е доста по-красиво и по-дружелюбно място.
В Монте Карло са много надменни
тежкареят: „Кой си ти, не говори с мен, аз нося по-скъпи дрехи, имам по-скъпи вещи!”. Много ми беше некомфортно и неуютно там. До 2007 г. семейството ми ходеше на Слънчев бряг, но след това си купихме тази къща в Свети Влас.
- Семейството ти с какво се занимава?
- Баща ми има бизнес, свързан с техниката. Майка ми и леля ми имаха бизнес с платове, изработваха дрехи, бяха на първо или второ място в Русия. Но когато сестра ми се роди, майка ми прекъсна всичко и реши, че трябва да се занимава само с нас.
- Къде живеете в Москва?
- Живеем до Московския държавен университет - МГУ, най-големият в Русия, в много хубав и зелен район на 10 минути до центъра. Апартаментът ни е голям около 200 квадрата, на 14-ия етаж е. Ние сме много хора – майка ми и баща ми, ние с брат ми и сестра ми, моят братовчед живее при нас, защото учи в нашето училище, затова и леля ми живее там. Те също имат голям апартамент, но така ни е по-удобно. Дядо ми живее при нас, имаме и куче. Непрекъснато ни идват и супер много гости.
- Освен всичко друго, семейството ти се занимава плътно и с твоята кариера...
- Да, леля ми много ми помага. Преценява къде да пея, къде не трябва да пея, къде е важно за мен да пея. Брат ми и братовчед ми се занимават с моя пиар. Брат ми вече има кариера като композитор. Завършва и международно право, защото за нас е много важно да имаме човек, който разбира от юридическата страна на музикалния бизнес.
- Баща ти е от Ямбол, предполагам ходиш често и при българските ти баба и дядо?
- Да, много често. Те са много мили хора.
Баба и дядо плачат, когато ме видят по телевизията
подкрепят ме, звънят ми винаги да ми кажат, че са много щастливи и се гордеят с мен. На 10 февруари ще имам среща с феновете си там, а на 11 февруари ще имам благотворително участие.
- Намираш ли разлика между феновете ти в Русия и в България?
- В Русия са по-сдържани, гледат те само отстрани. Може и да ме познаят, но няма да дойдат при мен, защото ги е срам. А тук могат да те разцелуват, напрегръщат, обсипват те с подаръци, много са мили... В Русия в социалните мрежи нямам фенове момчета, защото ревнуват, че момичетата ме гледат като идол, дори по тази причина са готови да ме отблъснат и правят доста хейт коментари по мой адрес. Много е смешно, аз нищо лошо не съм им направил. В България не е така – тук имам фенове и момичета, и момчета. И каквото ти мислят, това ти казват и на живо, а не анонимно. Това много ми харесва.
- Появи се информация, че родителите ти са били шокирани от някакви твои фенки...
- Това е в Русия. Имах една фенка на над 40 години, пишеше ми много странни неща в руската социална мрежа „В контакте” (VK), че я обичам, че не искам да си го призная... Тя дойде в Москва и ме чакаше. Помислих си, че трябва да извикам полиция, защото не знаех какво може да направи – да ме убие, да ме отвлече... Не е кой знае какъв проблем, но има такива. Просто ги блокирам и това е. В Русия имам доста възрастни почитатели, но те са нормални хора, организирали са ми фенклуб, подаряват ми подаръци. Искат да ми помогнат да стана световноизвестен певец и много се радват за мен.
- Страхуват ли се майка ти и баща ти, че на участията ти по нощни заведения ще се увлечеш по алкохола, наркотиците?
- Не мисля, че това е нещо необходимо за един човек. На мен и така ми е весело. А
от цигари имам алергия и ми става лошо
много бързо израснах и затова имам малко проблеми със стомаха. Пораснах със 17 см за няколко месеца, а килограмите ми останаха същите.
Метаболизмът ми много силно се промени за последната половин година. Получих криза на стомаха и целият юни бях в болница в Москва. Не искаха да ме пускат в България за „X-фактор”, но аз се помолих. Това не е нищо сериозно, ще мине с възрастта. Много ми се иска да се занимавам с фитнес, защото съм момче и искам да съм във форма и да изглеждам добре. В Русия посещавам най-големия фитнес клуб, в който членуват много звезди.
- Вярно ли е, че майка ти, която е от Казахстан, те е научила на български?
- Майка ми много държи на това. Когато в Москва с колата сме в някакво задръстване, тя ме почва: „А как беше тази дума на български?”. И така незабелязано, лека полека научих езика. Понякога даже баща ми пита майка ми как е някоя дума на български! А тя е научила езика, когато се е запознала с него. Вкъщи говорим на четири езика - руски, български, английски и казахски. Английски знаем само аз и брат ми. И говорим на английски, когато искаме майка ни нещо да не разбере. Например, че сме решили да й направим подарък.
Пял пред принцове с Кейти Пери
„Преди години получих покана да пея по повод 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето по време на Генералната асамблея на ООН в САЩ - разказва гласовитият Кристиан. - Бях на една сцена със световни величия като Йоко Оно, Кейти Пери, Хю Джакмън, пях пред принцове, пред крале... Беше ми много странно. Слагам си сакото на някакъв стол в залата и всички се втурват към мен: „Не тук, не тук!”.
Питам ги защо. И гледам на облегалката пише: „Крал еди кой си!”. Аз бях единственото дете в света, поканено да пее там. Това е невероятно!”.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
