180-годишнината от рождението на Васил Левски - включена в националния културен календар

Отбелязването на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски вече е включено в Културния календар на Министерството на културата за 2017 г., който се изготвя в момента
Инициатори на предстоящото достойно честване на 180-тата годишнина от рождението на Васил Левски в неговия роден град са Община Карлово, Национален музей „Васил Левски“ и Фондация „Васил Левски“. На 17-18 юли 2017 г. в Карлово ще се проведе и XXVI Народен събор, посветен на величавото дело и подвига на Васил Левски.

Както е известно, 18 юли – рождената дата на Апостола, е Ден на Васил Левски и празник на гр. Карлово. Очаква се в дните на XXVI Народен събор, посветен на Левски, Карлово да стане център на нашата национална памет и в подбалканския град ще пристигнат хиляди родолюбци от всички краища на страната, за да посетят родната къща на Апостола на свободата, да се преклонят пред подвига и саможертвата на Васил Левски и да отдадат своята почит към великия българин.
Музеят на Васил Левски в родния му град Карлово има вече близо 80- годишна история. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на Апостола през 1933 г. и нейното отваряне като музей през 1937 година. Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането, строена е през 18 вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви. Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гаитани и полуоткрита бояджийница. Дълги години необитавана, къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 година върху разкритите й основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването на къщата в първоначалния й вид, за вътрешната й уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937 г. тя отваря врати за посетители. Първоначално за къщата се грижи общественият комитет, който я възстановява, както и читалището в града. Обслужва се само от пазач, който посреща и посетителите. За пръв уредник на музея е назначен Никола Славчев. През 1954 г. Къща музей “Васил Левски” е включена в държавната музейна мрежа. През 1955 г. в близост до нея е изградена зала за документална експозиция. Когато тя се оказва малка, през 1965 г. в съседство е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала. От 1968 г. до 1992 г. къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово.От 1993 г. тя е самостоятелен музей. На 21 юли 2000 г. той е обявен за Държавен културен институт с национално значение и наименование Музей “Васил Левски” – Карлово.

 

Портрет на Васил Левски Така той заема своето подобаващо място като национален мемориален музей, посветен на един от най-бележитите българи. В продължение на десетилетия в музея са събирани и се съхраняват редица вещи, документи, снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници, както от Карлово, така и от други краища на страната. Тук се пазят и почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство, немалко документи и снимки, проследяващи дейността на обществени организации, посветили дейността си на увековечаване делото на Апостола. Значителна част от материалите са дарени на музея. Национален музей „Васил Левски“ в Карлово е и един от най-посещаваните мемориални музеи в България и в миналото, и днес. Къщата музей на Васил Левски в Карлово През последните години интересът към него е все по-голям. Родната къща на Васил Левски се посещава целогодишно от български и чуждестранни туристи, в това число от много ученически групи, а през лятото е притегателен център и за много млади семейства, които съчетават почивката си с възможността децата им да разгледат музея на героя-мъченик, посветил се на идеала за свободна България.

Как е била спасена родната къща на Васил Левски разказва журналистът Росен Тахов

Българинът обича да кляка върху историческата си памет. В различни епохи като нужници са омърсявани мавзолеят на княз Александър Батенберг и този на Георги Димитров. Най-крещящият пример за "отходната философия" на нашенеца е родната къща на Васил Левски. Преди да бъде възстановена, на нейното място също е стърчал клозет. Резилът лъсва през лятото на 1933 г. Тогава в Карлово пристига пионерът на нашето кино Васил Гендов. Ще снима филм за Васил Левски. Старец му показва дома на Апостола. Полусъборен дувар и останки от стена са оцелели от времето на игото. Половината имот е сметище, другата половина е обсебена от съседите Чардаклиеви.

"Ето там - сочи дядото, - зад оградата, където се вижда малката дървена постройка, е точно мястото, където се е родил Левски. Идете и вижте какво е построено върху родната къща на великия Апостол." "Това беше една пералня с каменни плочи и до нея клозет. Подчертавам: клозет за нуждите на Чардаклиеви - пише очевидецът Гендов. - Нещо повече - оказва се, че още утре всичко ще се събори, за да бъде прокарана улица. В 7 часа заранта работници ще размахат кирки и окончателно ще затрият дома на Апостола." Ужасеният Васил Гендов зарязва филма и хуква да спасява. С още трима души от снимачния екип той нахълтва при помощник-кмета.
"Вие чували ли сте нещо за Херострат?", пита го актьорът. Онзи отвръща, че ако е от Карлово, трябва да го познава. После му светва: "Аха, вие говорите за новия път към гарата ли? Това е решение на общинския съвет и не подлежи на коментар", отсича първенецът. Васил Гендов обаче се сеща, че командирът на карловския гарнизон е негов роднина. Това е бъдещият лечител Петър Димков, по онова време с пагони на полковник. Актьорът отива в казармата, където офицерът изслушва разказа за готвеното кощунство. Кипва! Димков нарежда да приготвят гарнизонния файтон - ще търсят самия кмет Аристотел Янакиев. Той е член на Демократическата партия, на власт е, ще помогне.

Аристотел, чийто древен адаш е съвременник на Херострат, вдига рамене и мънка: "Регулацията си е регулация, нищо не може да се направи..." Архитект на нужника е първи братовчед на Васил Левски. Казва се Васил Т. Чардаклиев и отдавна е хвърлил око на съседния имот. Той е запуснат още през 1871-1872 г., когато самотната майка Гина Кунчева отива да живее при дъщеря си Яна. През 1900 г. е приет новият градоустройствен план, който прегазва къщата с улица. През 1902 г. домът вече е призрак. Карловският вестник "Просвета" свидетелства: "Комитетът "Васил Левски" се е отнесъл до общинския съвет да отчужди празните места около къщата, гдето се е родил Левски - от която къща и помен няма сега, - за да построи един увеселителен парк, в дъното на който с време може да се построи един дом за благотворителни цели." Парцелът наистина е откупен, но продължава да дразни апетита на братовчеда съименник. Чардаклиев прави-струва и през 1926 г. получава разрешение за строеж. Прегражда с дувар част от имота и там, където се е родил Апостола на българската свобода, извисява снага модерен клозет с порцеланово клекало. От 1900 до 1933 г. градоустройственият план на Карлово е замразен. Защо тъкмо тогава общината решава да прокара въпросната улица? Защото общински съветник е не друг, а още един адаш на Апостола: Васил Чардаклиев-син. И защото по този начин къщата на братовчеда удобно ще излезе на две улици. Полковник Петър Димков спъва кроежите. Той нарежда на подполковник Тунтев да постави въоръжен караул около свещеното отходно място. "Никой да не се приближава!", гласи заповедта. Сетне Димков алармира София. Оттам съобщават нищо да не се пипа и да се назначи комисия, която да проучи как да се възстанови домът. Реставрацията започва през октомври. Използват се материали, отделени за направа на офицерски клуб. Помага и цялото карловско гражданство. Говори се, че дори местните турци дали пари. Градежът следва макет, изготвен от Васил Караиванов и Христо Фъргов. Те също са братовчеди на Васил Левски.