1960 г., СССР, Черно море. Привечер на опустял плаж комсомолката Наташа се къпе в морето чисто гола. Но ето че идва Петя и крещи: " Наташа, Наташа, почакай, имам да ти кажа нещо много важно!". Но като вижда, че Наташа почва да плува бързо-бързо, отдалечавайки се от брега, той също се съблича чисто гол, хвърля се в морето и още по-бързо почва да плува към нея. Наташа, мислейки, че настигащият я Петя иска да я изнасили, започва да плува в шампионски стил, но накрая силите й се изчерпват и тя остава на място в очакване на неизбежното. И ето, Петя я настига, прегръща я, разцелува я и накрая тържествено заявява: "Наташа, наконец и меня приняли в Комсомол!(най-накрая и мен ме приеха в Комсомола!)"