Две години и половина след смъртта на единствения му син Чочо Попйорданов, съвестта не спира да човърка Иван Попйорданов. Досадната мисъл, че не е бил най-добрият баща за наследника си, продължава да тормози дългогодишния директор на киноцентъра „Бояна”. Пътищата на баща и син Попйорданови се разделиха окончателно и завинаги на 5 май 2013 г. Чочо издъхна вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина. По ирония на съдбата обичаният актьор издъхна точно на Великден. Смъртта му бе нелепа и неочаквана, удар за неговите близки, приятели и колеги.
Противно на приказката, че времето лекува всяка болка, тя продължава да гнезди дълбоко в душата на Попйорданов-старши. „Не на него, на себе си се сърдя! Независимо от всички обстоятелства, независимо от характер на Чочо, един баща трябва да прави винаги усилия да поддържа диалога между най-близките си хора и особено между баща и син. За съжаление, доста често съм изтървавал този шанс да направя компромиса и да успея да поддържам по-близък контакт с него. Стигнах до заключение, че ние, родителите, живеем в една илюзия, че познаваме децата си. И когато те станат зрели хора, мислим, че имаме необходимата информация какво се случва с тях, какви са техните проблеми. Сега се убедих, ровейки в негови написани и изговорени неща, че
съм го познавал доста повърхностно
признава посърналият баща.
Още повече му тежи това, че не му позволиха да сбъдне мечтата на сина си. А именно да осинови дъщеричката му Катя. Преди години, когато Чочо и половинката му Даниела посещават дом за изоставени деца, още щом вижда момиченцето, актьорът изпитва неудържимо привличане. След това малката се приближила до него и промълвила „Тата”. Преди да напусне този свят, актьорът и Даниела кандидатстваха за родителските права върху 5-годишната красавица. След нелепата смърт на Чочо обаче социалните служби бяха категорични, че е невъзможно детето да носи името и фамилията на човек, който вече не е между живите. Последните слухове, че Иван Попйорданов въпреки всичко е победил системата и е осиновил детето, се оказаха безпочвени. „Не съм осиновявал внучката си.
Тиражира се една огромна и чудовищна неистина. Първо - няма законово основание да се случи подобно осиновяване. Съдът дори отказа да даде и името - по закон се оказа, че нямат такова право.
Чрез вас се обръщам към всички журналисти в България: Моля ви, престанете да разпространявате лъжи”, коментира пред „ШОУ” бившият генерален директор на БНТ.
Година след смъртта на сина си Иван Попйорданов написа книга за него. Озаглави я „Чочо. Писма до моя син”. Идеята за нея му идва в момент, в който освен без Чочо, вече е останал и без съпругата си.
Катя Попйорданови почина месец преди сина си
Последните години бяха истинско мъчение за педиатърката, тя бе прикована за инвалидна количка заради тежък инсулт. „След тези две толкова тежки събития за мене, след като загубих и жена си, и единствения си син, имах усещане, че съм затрупан от лавина. Не знаех накъде да копая, за да изляза от нея. А след смъртта на Чочо, вече няма Великден за мен!”, споделял е Иван Попйорданов.
В твоята мъка и тъга той чувства нужда да се върне към събитията, които са свързани със сина му, с неговото професионално развитие, с личния му живот. Създаването на книгата коства доста емоционални моменти на нейния автор, но същевременно той се хваща за нея като удавник за сламка, с която да изплува от обзелата го апатия и чувство за безизходица. След поклонението на сина му Чочо в Народния театър, сред най-близките в църквата „Свети Георги” почерненият баща казва с пресипнал глас: „Как жил, так и умер”. Това е стих от песен, която Булат Окуджава посвещава на Висоцки след неговата кончина. С превода на същия стих започва и „Чочо. Писма до моя син”:
Уж твърдят, че грешил
уж без време свещта угасил,
значи тъй е решил,
а безгрешни в природата няма.
Покорил е Елбрус в Кавказ
През целия си живот 77-годишният Иван Попйорданов е влюбен в природата, но възрастта му вече не позволя да й се любува често и нависоко. Личното му постижение е Елбрус.
„Достигнахме подножието, но не можахме да стигнем до един от двата върха – те са два – южен и северен. Стигнахме до 4800 метра в подножието на двата върха и не можахме да продължим заради навалелия пресен сняг. А и нямахме достатъчно подсигуровка. Качвал съм се и на Глосглокнер, най-високия връх в Австрия (3798 м). Това са ми спортните постижения!”, разказва с увлечение Попйорданов.
Страстта му да катери чукарите е от детските му години. За съжаление с напредването на възрастта, високите части стават все по-недостъпни и непреодолими препятствия за него. „Винаги съм се чувствал най-уютно високо в планината. Там властва някаква магия. Аз ръчкам всеки мой приятел: „Иди, бе, иди в Пирин, иди в Рила, иди на Седемте езера. Качи се горе на Папаз гьол, качи се на Дженгала!”.
Тази моя любов към планината е вид патология. От най-ранни години баща ми ни поведе - и мене, и брат ми”, разказва още бащата на Чочо.
Въпреки че от онези детски и щастливи години го делят 60-70 десетилетия, той още пази спомените за вълнението около подготовката преди планинските преходи. Раниците зареждали с колбаси, с подготвените за зимнина буркани с месце. Е, в зрели години пъхали в раниците и по някоя бутилка „гориво” срещу измръзване.
„Чочо също обичаше да ходи в планината, имаше и сериозни постижения. Когато го стегнеше шапката, обикаляше Стара планина с приятели по седмица. Но след това покрай професията вече намаля интересът му. Той започна да се ангажира с какво ли не. Имаше моменти с по 5-6 представления на седмица в Народния театър, телевизионни ангажименти с „НЛО”, циклични предавания, участия и в други тв формати. Чудех му се как издържа такова напрежение и го обвинявах за липса на всякаква професионална хигиена. Освен това той имаше неудачи и в личния живот, а след това и проблеми със зависимостта си от алкохола”, не крие най-големия порок на сина си неговият баща.
Йоана Буковска е затворена страница
Иван Попйорданов трудно говори за Йоана Буковска. Актрисата се превърна във фатална любов за сина му Чочо Попйорданов. Неотдавна Буковска подхвърли, че раздялата й с Чочо е била продиктувана „от външни фактори”.
Актрисата от „Дунав мост” визира семейството и приятелите на актьора, които били против любовта им. Освен това Чочо имал проблем с алкохола и тя била принудена да се бори сама с това…
След тези думи на Буковска, родата на Попйорданови остана потресена. Публична тайна е, че Иван Попйорданов не понася Йоана Буковска. „Няма да коментирам каквото и да било по случая. Всичко е в миналото, не ровя там и не ме интересува”, безкомпромисен е Иван.
Наследник е на македонски революционери
В първата си книга „Кадър по кадър” Иван Попйорданов разказва историята и на знаменитата си фамилия, свързана дълбоко с националноосвободителните битки на България, както и със знаменателни моменти в биографията на българското кино и телевизия.
Родът му по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Дадото на Иван и прадядо на Чочо, бил първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов-Орце, водач на солунските атентатори.
Бил ухо на Държавна сигурност
Преди четири години в публичното пространство бяха шумно дискутирани извадените досиета на шефове в БНТ. Бившият генерален директор Иван Попйорданов също попадна в списъка на секретните сътрудници на Държавна сигурност. От Комисията по досиетата обявиха, че данни за него са открити при подреждане и систематизиране на архивните дела.
Иван Попйорданов е вербуван през 1975 г. и е бил секретен сътрудник с псевдоним Попов на Първо главно управление. Снет е от действащ оперативен отчет през 1983 г.
Досие:
Иван Попйорданов е роден на 14 август 1938 г. През 1962 г. завършва филмова и телевизионна техника в Прага. Година по-късно започва работа в изграждащия се тогава Киноцентър, чийто директор е от 1972 до 1979 г. Под негово ръководство са реализирани около 150 филма. От 1984 г. е директор на Българския културен център в Прага, работи във филмопроизводствената студия на БНТ и от 1990-а е заместник генерален директор.
През 1997 година за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-а печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медиите.
Попйорданов е известен и като един от най-добрите родни арт мениджъри. Работил е като арт мениджър на Модерен театър.
Анелия ПОПОВА
Противно на приказката, че времето лекува всяка болка, тя продължава да гнезди дълбоко в душата на Попйорданов-старши. „Не на него, на себе си се сърдя! Независимо от всички обстоятелства, независимо от характер на Чочо, един баща трябва да прави винаги усилия да поддържа диалога между най-близките си хора и особено между баща и син. За съжаление, доста често съм изтървавал този шанс да направя компромиса и да успея да поддържам по-близък контакт с него. Стигнах до заключение, че ние, родителите, живеем в една илюзия, че познаваме децата си. И когато те станат зрели хора, мислим, че имаме необходимата информация какво се случва с тях, какви са техните проблеми. Сега се убедих, ровейки в негови написани и изговорени неща, че
съм го познавал доста повърхностно
признава посърналият баща.
Още повече му тежи това, че не му позволиха да сбъдне мечтата на сина си. А именно да осинови дъщеричката му Катя. Преди години, когато Чочо и половинката му Даниела посещават дом за изоставени деца, още щом вижда момиченцето, актьорът изпитва неудържимо привличане. След това малката се приближила до него и промълвила „Тата”. Преди да напусне този свят, актьорът и Даниела кандидатстваха за родителските права върху 5-годишната красавица. След нелепата смърт на Чочо обаче социалните служби бяха категорични, че е невъзможно детето да носи името и фамилията на човек, който вече не е между живите. Последните слухове, че Иван Попйорданов въпреки всичко е победил системата и е осиновил детето, се оказаха безпочвени. „Не съм осиновявал внучката си.
Тиражира се една огромна и чудовищна неистина. Първо - няма законово основание да се случи подобно осиновяване. Съдът дори отказа да даде и името - по закон се оказа, че нямат такова право.
Чрез вас се обръщам към всички журналисти в България: Моля ви, престанете да разпространявате лъжи”, коментира пред „ШОУ” бившият генерален директор на БНТ.
Година след смъртта на сина си Иван Попйорданов написа книга за него. Озаглави я „Чочо. Писма до моя син”. Идеята за нея му идва в момент, в който освен без Чочо, вече е останал и без съпругата си.
Катя Попйорданови почина месец преди сина си
Последните години бяха истинско мъчение за педиатърката, тя бе прикована за инвалидна количка заради тежък инсулт. „След тези две толкова тежки събития за мене, след като загубих и жена си, и единствения си син, имах усещане, че съм затрупан от лавина. Не знаех накъде да копая, за да изляза от нея. А след смъртта на Чочо, вече няма Великден за мен!”, споделял е Иван Попйорданов.
В твоята мъка и тъга той чувства нужда да се върне към събитията, които са свързани със сина му, с неговото професионално развитие, с личния му живот. Създаването на книгата коства доста емоционални моменти на нейния автор, но същевременно той се хваща за нея като удавник за сламка, с която да изплува от обзелата го апатия и чувство за безизходица. След поклонението на сина му Чочо в Народния театър, сред най-близките в църквата „Свети Георги” почерненият баща казва с пресипнал глас: „Как жил, так и умер”. Това е стих от песен, която Булат Окуджава посвещава на Висоцки след неговата кончина. С превода на същия стих започва и „Чочо. Писма до моя син”:
Уж твърдят, че грешил
уж без време свещта угасил,
значи тъй е решил,
а безгрешни в природата няма.
Покорил е Елбрус в Кавказ
През целия си живот 77-годишният Иван Попйорданов е влюбен в природата, но възрастта му вече не позволя да й се любува често и нависоко. Личното му постижение е Елбрус.
„Достигнахме подножието, но не можахме да стигнем до един от двата върха – те са два – южен и северен. Стигнахме до 4800 метра в подножието на двата върха и не можахме да продължим заради навалелия пресен сняг. А и нямахме достатъчно подсигуровка. Качвал съм се и на Глосглокнер, най-високия връх в Австрия (3798 м). Това са ми спортните постижения!”, разказва с увлечение Попйорданов.
Страстта му да катери чукарите е от детските му години. За съжаление с напредването на възрастта, високите части стават все по-недостъпни и непреодолими препятствия за него. „Винаги съм се чувствал най-уютно високо в планината. Там властва някаква магия. Аз ръчкам всеки мой приятел: „Иди, бе, иди в Пирин, иди в Рила, иди на Седемте езера. Качи се горе на Папаз гьол, качи се на Дженгала!”.
Тази моя любов към планината е вид патология. От най-ранни години баща ми ни поведе - и мене, и брат ми”, разказва още бащата на Чочо.
Въпреки че от онези детски и щастливи години го делят 60-70 десетилетия, той още пази спомените за вълнението около подготовката преди планинските преходи. Раниците зареждали с колбаси, с подготвените за зимнина буркани с месце. Е, в зрели години пъхали в раниците и по някоя бутилка „гориво” срещу измръзване.
„Чочо също обичаше да ходи в планината, имаше и сериозни постижения. Когато го стегнеше шапката, обикаляше Стара планина с приятели по седмица. Но след това покрай професията вече намаля интересът му. Той започна да се ангажира с какво ли не. Имаше моменти с по 5-6 представления на седмица в Народния театър, телевизионни ангажименти с „НЛО”, циклични предавания, участия и в други тв формати. Чудех му се как издържа такова напрежение и го обвинявах за липса на всякаква професионална хигиена. Освен това той имаше неудачи и в личния живот, а след това и проблеми със зависимостта си от алкохола”, не крие най-големия порок на сина си неговият баща.
Йоана Буковска е затворена страница
Иван Попйорданов трудно говори за Йоана Буковска. Актрисата се превърна във фатална любов за сина му Чочо Попйорданов. Неотдавна Буковска подхвърли, че раздялата й с Чочо е била продиктувана „от външни фактори”.
Актрисата от „Дунав мост” визира семейството и приятелите на актьора, които били против любовта им. Освен това Чочо имал проблем с алкохола и тя била принудена да се бори сама с това…
След тези думи на Буковска, родата на Попйорданови остана потресена. Публична тайна е, че Иван Попйорданов не понася Йоана Буковска. „Няма да коментирам каквото и да било по случая. Всичко е в миналото, не ровя там и не ме интересува”, безкомпромисен е Иван.
Наследник е на македонски революционери
В първата си книга „Кадър по кадър” Иван Попйорданов разказва историята и на знаменитата си фамилия, свързана дълбоко с националноосвободителните битки на България, както и със знаменателни моменти в биографията на българското кино и телевизия.
Родът му по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Дадото на Иван и прадядо на Чочо, бил първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов-Орце, водач на солунските атентатори.
Бил ухо на Държавна сигурност
Преди четири години в публичното пространство бяха шумно дискутирани извадените досиета на шефове в БНТ. Бившият генерален директор Иван Попйорданов също попадна в списъка на секретните сътрудници на Държавна сигурност. От Комисията по досиетата обявиха, че данни за него са открити при подреждане и систематизиране на архивните дела.
Иван Попйорданов е вербуван през 1975 г. и е бил секретен сътрудник с псевдоним Попов на Първо главно управление. Снет е от действащ оперативен отчет през 1983 г.
Досие:
Иван Попйорданов е роден на 14 август 1938 г. През 1962 г. завършва филмова и телевизионна техника в Прага. Година по-късно започва работа в изграждащия се тогава Киноцентър, чийто директор е от 1972 до 1979 г. Под негово ръководство са реализирани около 150 филма. От 1984 г. е директор на Българския културен център в Прага, работи във филмопроизводствената студия на БНТ и от 1990-а е заместник генерален директор.
През 1997 година за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-а печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медиите.
Попйорданов е известен и като един от най-добрите родни арт мениджъри. Работил е като арт мениджър на Модерен театър.
Анелия ПОПОВА
