Aмериканецът Ал Биелек твърди, че е живял две години в 2749 година

Каква е ситуацията след 10 години: Морското равнище се е повишило, от Флорида почти нищо не е останало. Атланта (Джорджия), е почти на брега на океана. Мисисипи се е превърнала във вътрешен воден път, Големите езера са се превърнали в едно голямо езеро

138-11-01-Al Bielek

Участникът в знаменития „Филаделфийски експеримент “ Ал Биелек разказа за посещението си в бъдещето: около шест седмици той е живял в 2137 и две години – в 2749 г. Той потвърждава думите си с описание на събитията, случващи се сега. Според спомените на Биeлек за бъдещето в света скоро ще царува новият световен ред, а ние ще усетим опустошителните последици от изменението на климата. И това не е всичко.

Проектът „Монтаук” е серия от секретни американски правителствени експерименти, които са извършени в Camp Hero, в близост до град Монтаук (New York). Целта на проекта е да се създаде психологическо оръжие, както и да се изследват свойствата на свръхмощни електромагнитни полета за пътуване във времето, телепортация и създаване на ментални обекти.

Биелек казва, че участвал във Филаделфийския експеримент. На 13 август 1943 г. той е бил на борда на есминеца DE 173, който мистериозно изчезва този ден. Според Биeлек той се събудил в болницата, в непосредствена близост до своя брат Дънкан Камерън, където прекарал шест седмици, възстановявайки се от радиационни поражения, получени по време на експеримента. Ето и някои фрагменти от бъдещето, видяни и разказани от Биелек:

Лекарите от бъдещето използвали за лечение вибриращо и светлинно оборудване. По телевизията през цялото време се въртели новини и образователни програми. Там той забелязал, че заради глобалната промяна на климата на планетата имало голям брой географски промени, които започнали преди 2025 г. Бреговата линия и очертанията на САЩ и Европа поразително се различавали от това, което виждаме сега. Морското равнище се повишило, а от Флорида почти нищо не е останало. Атланта (Джорджия), била почти на брега на океана. Мисисипи се е превърнала във вътрешен воден път. Големите езера са се превърнали в едно голямо езеро.

В САЩ инфраструктурата била разрушена. Нации като „американци“ и „канадци“ вече не съществували.

През 2137 г. действало някакво подобие на местно военно положение. Централно държавно управление не съществувало. Магнитните полюси на Земята започнали да се сменят, но вече били създадени изкуствени полюси, които предотвратявали бедствия и спирали смяната на магнитните полюси. Населението на света било 300 милиона. Населението на САЩ около 50 млн.

Биeлек твърди, че в периода 1954-2000 г. правителството на САЩ е работило с извънземни технологии. Проблемите започнали в периода между 2003 и 2005 година. Новият световен ред постепенно обхващал цялата планета, но тези планове били прекъснати от война.

В един момент избухва война между Русия и Китай срещу САЩ и Европа. Много американски градове са били унищожени. Новият световен ред бил разрушен.

Правителство в наше време има технология, която може за няколко дни да намали нивото на радиация и да неутрализира ядрените отпадъци, но отказва да прибегне до тях по политически причини. В бъдеще тези технологии ще бъдат използвани, за да се елиминират радиологичните последствия от Третата световна война.

След това Биeлек също така необяснимо се озовава в 2749 г., където той останал в продължение на почти две години. След това се връща в 2013 г., когато отново се срещнал с брат си Дънкан, а след това и двамата се върнали в 1983 година.

През 2749 г. Биелек видял плаващи градове. Тези градове били в състояние да се придвижват в океана.

Управлението осъществявала компютърна система с изкуствен интелект. Правителство изобщо нямало. Вместо това съществувала гигантска плаваща кристална структура, с която може да се общува телепатично.

Структурата била напълно социалистическа. Всеки човек бил обезпечаван с базови необходими за живота му блага…

Ето и част от интервюто с Ал Биелек „Извънземни космически технологии. Технологиите от „Орион“ и други тайни проекти”, публикувано в началото на 2011 г., в което разказва за тайни правителствени проекти:

– Този стол за промяна на настроенията от извънземните ли дойде?

– Прототипът за него дойде от тях. За повече не сме сигурни. По принцип този стол беше усилвател на мисълта. Правителството караше специално обучени хора да сядат в стола и да генерират мисловни форми, които биваха усилвани и излъчвани. Можеха да излъчат сигнала и да вкарат хората в предоргазмено състояние, в което те са възприемчиви към програмиране. Системата работеше много добре и те откриха и други възможности. Откриха, че тя може да работи и във връзка с времето. Поставиха физически трениран човек да седне в стола и да генерира мисълформа за вортекс*, който свързва 1947 и 1981 г. И точно това се получи – тунел във времето, по който можеше да преминаваш. По телевизията даваха един сериал, в който тази концепция се излага много точно. Това бяха някои от първоначалните възможности. Така започнаха да се движат напред и назад във времето. Това беше последната фаза на проекта „Финикс“.

– Кога започна да действа тази машина на времето?

– Около 1979 или 1980 работеше с пълен капацитет. Този излъчвател имаше достатъчно мощност, за да огъне пространството и времето. Човекът в стола трябваше да синтезира вортексната функция, защото те нямаха техническата възможност да направят това. Сега вече синтезирането може да се извърши и механично. Правеха и други неща. Караха човека в стола да си мисли за някакво същество и то се материализираше. Почти притежаваха силата да създадат същество. Проблемът им беше, че каквото са създали оставаше само докато усилвателят на мисълта работеше. Мощността беше между гигавати и теравати. Невероятна мощност. Вортексът можеше да има диаметър около пет мили.

– Можете ли да опишете как изглежда той?

– Все едно, че гледаш в спираловиден тунел, който е бил запален по цялата си дължина. Започваш да вървиш в това нещо и внезапно биваш засмукан. Всъщност не преминаваш по него като такъв. По-скоро той те ускорява през себе си. Можеш да отидеш където си искаш в пространството и времето.

– Можеш ли да донасяш неща оттам?

– Да.

– Донасяли ли сте някога нещо оттам?

– Да.

– Бихте ли продължили с описанието на тунела?

– Да. Стените бяха твърди, но набраздени. Тунелът не беше прав, а с подобна на тирбушон форма.

– След като съществува времева примка, колкото и далеч да отидеш в миналото, до колкото и далеч да си в бъдещето, това означава ли, че всичко е фиксирано?

– Да. Едно от нещата, които правеха, беше да изпращат новобранци напред в бъдещето до около 6030 AD. Винаги стигаха до същата точка. Някъде в изоставен град, където имаше статуя от масивно злато. Когато се върнеха, ги питаха какво са видели. Неизвестно е дали очакваха да получат различни отговори от различните хора. Преди да изпратят хора по него, гледаха във вортекса и проверяваха дали е достатъчно солиден, за да поддържа живот. Вземаха и проби.

– Можеш ли да промениш настоящето, като изпратиш някого в миналото?

– Да. Също така можеш да промениш и миналото, като изпратиш някого в бъдещето. При определени условия. Правителството използва съществуващите машини на времето, за да се движи напред по времевата линия Монтоук.

– Имате предвид, че сега настоящето не може да бъде променено, защото сме установили времева примка през бъдещето и миналото ли?

– Да. Това означава, че онова, което всеки прави в най-крайната минала точка и бъдещето, ще го прави завинаги.

– Доколко далеч е ходил някой в бъдещето?

– 10 000 сл.Хр. Това е подобна на сън реалност. Никой не е попадал на разбираемо бъдеще отвъд 2012 сл.Хр. Има много солидна стена там и от другата страна няма нищо.

Пророчествата говорят за катаклизмени промени в този период. Любопитно, нали?

– Можеш ли да проектираш себе си два часа в бъдещето и да срещнеш самия себе си?

– Да, но е много опасно. Лицето, което върви през тунела, е извън фаза с лицето, което излиза в другия край. Това се е случвало. Резултатът е, че лицето просто бива изпепелено.

– Някога давали ли са ви оръжие за в случай, че срещнете нещо негативно?

– Нямаше нужда да го правят. Вортексът можеше да бъде направен така, че да следва лицето, за да могат да го върнат обратно, ако нещо се обърка. Можеха да ги наблюдават на монитор.

– Значи постигнаха работещ времеви портал?

– В един момент възникна ситуация, при която там проникна „чудовище от типа идентифицируем“ и всички се паникьосаха. Изключиха излъчвателя. Съществото ядеше хора и оборудване. Наложи се да се върнат обратно и да спрат устройството във Филаделфия, за да спре устройството в бъдещето и така да могат да спрат това същество в 1983-та. Беше 12 август, 1983 г. Вортексът се заключи към 12 август и се образува примка. Всичко това стана, защото някой беше внедрил в ума на оператора мисълта да генерира това същество. Това беше опит да се саботира проекта. Много хора бяха на мнение, че проектът е отишъл прекалено далеч. Докато работех за тях в периода между 1971 и 1983 г., бях толкова уморен, когато се прибирах вкъщи след работа. Това, което те всъщност правеха, беше следното – щом мисията ми свършеше, ме връщаха до точка милисекунди преди да си тръгна. От определена перспектива би изглеждало, че никога не съм си тръгвал. Разбира се, когато спрях да работя там, всичко това престана.

– Имаше ли причина да се случват всички тези неща?

– Ако се върне във Филаделфийския край на експеримента, който беше началото на всичко това, от начина, по който са ставали нещата, човек можеше да види, че в цялото нещо е била замесена някаква по-висша сила… защото никога нямаше да стане, както стана, ако не бяха съвпаднали двете дати отстоящи на 40 години във времето между двата експеримента: между проекта, познат като експеримента „Филаделфия“, или проект „Рейнбоу“, през 1943 г. и „Проект Монтоук“, през 1983 г.

Ако ми позволите да вмъкна нещо тук. На около две трети по времевия тунел има точка, в която движещият се по тунела човек усеща мощен тласък. Съзнанието му напуска тялото. Съществува тенденцията да гледаш нещата в по-широк план. Сигурен съм, че имаше някаква интелигентност там. Бих се затруднил да определя какво е. Това, което се опитваха да правят в Монтоук, беше да стабилизират процеса на възприемане, който възникваше при екстериоризация от тялото. Опитваха се да демонстрират това по някаква причина. Не знаем каква беше целта им.

* * *

Ал Биелек, човекът, който участваше в експеримента „Филаделфия” и проекта „Монтоук”, умира през 2011 г. на 84 години.

Жив или мъртъв, Ал Биелек е съвременна легенда в конспиративния свят. Той положи много от основите на модерното ни разбиране за света на окултната физика, извънземното влияние на Земята и пътуването във времето. Хората не подозират колко голяма част от знанието, което имаме днес по въпросите, които обсъждаме, се дължи на решението на този човек да говори.