Германските власти са разтревожени от възраждането на антисемитизма 73 години след края на Холокоста, съпроводено с възход на крайнодесните сили и страхове заради притока на бежанци от страни, враждебни на Израел, пише Франс прес.
По повод възпоменателните прояви, свързани с освобождаването на лагера на смъртта Аушвиц на 27 януари 1945 г., Ангела Меркел сподели своя "срам", че еврейските сгради - от училища до синагоги, не могат "да съществуват без полицейска охрана".
Бундестагът отбелязва годишнината със специална сесия в сряда.
Канцлерката, станала преди 10 години първият германски правителствен ръководител, говорил пред Кнесета (израелския парламент), се ангажира също да създаде длъжността комисар по антисемитизма в следващото правителство, което се надява да формира през март.
Подтик за инициативата бяха кадри, показващи как демонстранти в Берлин изгарят израелски знамена след решението на САЩ да признаят Ерусалим за столица на еврейската държава.
Представители на еврейската общност бият тревога вече от доста месеци.
Твърде уважаваната бивша председателка на Централния съвет на евреите в Германия Шарлоте Кноблох осъди засилващите се антисемитски прояви. Еврейските празненства вече "са нещо невъзможно в публичното пространство без полицейска защита", увери тя.
Антисемитизмът - "все по-свиреп"
Берлинчани бяха възмутени и от кражбата на 16 малки месингови павета, вградени в тротоарите, за да напомнят за жертвите на Холокоста. Извършителите не бяха открити, но посланието не остана тайна за никого в навечерието на годишнината от антиеврейските погроми през 1938 г., известни като "Кристалната нощ".
"За пръв път се случва да откраднат толкова много "препъникамъни" (Stolpersteine на немски език, бел. АФП) за няколко дни", клати глава Силвия Кавчич, която се грижи за сложените в Берлин 7000 малки павета с имената на убити от нацистите хора, предимно евреи.
По думите на Венцел Михалски, представляващ в Германия неправителствената организация "Хюман райтс уоч", антисемитизмът става "все по-буен и свиреп".
Така смята и днешният ръководител на Централния съвет на евреите Йозеф Шустер. "Днес все по-смело се говорят неща, които някои винаги са мислели, но просто не са смеели да ги кажат", забелязва той пред "Билд ам зонтаг".
След войната Германия превърна спомена за Холокоста в стожер на новата си идентичност. Но очевидците и оцелелите от геноцида изчезват един след друг и табутата започват да падат.
Мощният пробив на крайната десница, нахлула в долната камара през септември, отбеляза обрат в ситуацията. Неин функционер нарече паметника на Холокоста в Берлин "срамен мемориал", а в редиците й има немалко всеизвестни антисемити.
Експерти предупреждават също за радикализиращи се мюсюлмани, по-специално в средите на многобройното турско малцинство, вслушващо се в риториката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. "Всяка дума е свещена за тях. А Ердоган е злобен антисемит", изобличава го правозащитникът от "Хюман райтс уоч".
Наученото в училище
Твърде обезпокоителен е и антисемитизмът в училищата, по-специално сред младите мюсюлмани.
Учители от Берлин разказват, че сред най-популярните обиди е вече "Евреин такъв!". На места, "щом се заговори за евреи или юдейска религия, в класната стая веднага започва малка интифада", посочва преподавател в доклад на тази тема.
Дискусия се развива и около надошлите в страната от 2015 г. насам над един милион бежанци, "някои от тях израсли сред антиизраелски и антисемитски кампании", отбелязва Шустер - при все че досега няма официални данни, сочещи засилване на антисемитските действия, свързано с бежанците.
Последното до момента предложение от служителка в берлинското кметство е всички ученици задължително да се водят на посещение в концлагер, както правят в Бавария.
Защото - уверява Гюнтер Морш, директорът на мемориала в лагера Заксенхаузен, - "решаващо е образователното равнище, не толкова географският произход".
/БТА/
