Мъже чакат край вратата с метална решетка на благотворителна кухня в бедняшки квартал, надявайки се да получат малка порция говеждо и картофено пюре. На пазар за бартерна размяна жена се опитва да убеди друга да вземе умалелите обувки на внучките й. Аржентинците се борят с кризата, засегнала икономиката им, която някога бе сред най-проспериращите в света.

Цените на потребителските стоки бързо се вървят нагоре, безработицата е висока, а аржентинското песо се срива, връщайки мъчителните спомени от икономическия крах през 2001 година, който тласна милиони аржентинци в бедност. Все повече хора пристигат пред благотворителната кухня "Щастливи деца" в гетото Виля 1-11-14, където персоналът се опитва да пълни икономично купите с гореща яхния, тъй като на опашката са се наредили много повече хора от очакваното. "Градските власти ни дават пари за 440 порции на ден, но сме принудени да подготвяме по-малки порции, така ще да можем да получим ядене за 600 души", казва Синтия Гарсия, която управлява кухнята.

Икономиката на Аржентина понесе редица удари. Първо, тежка суша удари реколтата на третия по големина производител на соя и царевица в света. Ситуацията се влоши от началото на първото тримесечие на 2018 година, когато световните цени на петрола се повишиха, а вдигането на водещите лихви в САЩ накара инвеститорите да изтеглят долари от Аржентина. Това изнерви аржентинците, които трупаха долари като предпазен буфер, откакто икономиката се срина през 2001 година, а засилилата се тенденция да се купуват вече намалелите долари пък тласна надолу стойността на песото.

Въпреки няколкото повишения на водещата лихва, обявени от аржентинската централна банка, песото загуби над половината от стойността си за по-малко от година. На президента Маурисио Макри му се наложи да иска заем от 50 милиарда долара от Международния валутен фонд. Миналата седмица той обяви поредица мерки за икономии, включително нови данъци върху износа и премахване на няколко министерства. Той заяви, че ще преразпредели повече икономическа помощ и ще активизира мерките за хранително подпомагане на бедните аржентинци. С безработица от около 9 % и скачащи потребителски цени, някои жители на страната отново се обръщат към клубовете за бартер, които се появиха за първи път при срива преди почти две десетилетия. Сриващото се песо вдигна цените на горивата, а те пък увеличават транспортните разходи. Това засегна цените на храните в страна, където повечето зърнени и други храни се транспортират с камиони.

Очаква се инфлацията да достигне годишен темп от над 40 % тази година, прогнозира централната банка. "За да направя понички преди месец, давах по 150 песо (близо 4 долара) за олио и седем торби брашно. Сега това струва над 400 песо", оплаква се Гладис Хименес. Родената в Парагвай Хименес е сред хората, които разчитат на благотворителната кухня "Щастливи деца" в квартала Виля 1-11-14, където са натъпкани десетки хиляди аржентинци и имигранти от съседни страни. Цената на говеждото също се е увеличила в страната, която е сред водещите световни потребители на месо. Никол Алкосер, тийнейджърка, която участва в доброволческа инициатива за раздаване на храната в бедняшкия район, разказва, че навремето е ядяла пържола всеки ден. "Сега, веднъж на четири месеца", въздъхва тя. Заради бързото поевтиняване на песото търговците често вдигат цените, което предизвиква гнева на хората. Някои жители на гетото си спомнят, как, когато песото неотдавна поевтиня с 40 % спрямо долара, се наредили пред малки местни магазини, но продавачите отказали да им продават. "Казах на съпруга ми: хайде да отидем да пазаруваме.

Всички се вбесиха като видяха, че магазините са затворени. Спомням си мародерстването през 2001-а (...) мисля, че това ще се случи отново", разказва Марта Билбао. Кризата преди 17 години бе толкова тежка, че всеки пети аржентинец остана без работа, а над половината население изпадна в бедност. Песото, което бе обвързано с долара, загуби около 75 % от стойността си. Банките замразиха депозитите и се барикадираха зад метални плоскости, когато хиляди протестиращи неуспешно се опитаха да изтеглят спестяванията си. Над 20 души загинаха при протестите и грабежите, които заляха Аржентина през декември 2001 година, когато третата по големина икономика в Латинска Америка отслабна и в крайна сметка обяви дефолт по дълг от над 100 милиарда долара. Сегашните икономически проблеми са далеч от онзи колапс.

Анализатори обаче предупреждават, че бедността, която обхваща около една трета от населението, ще се засили тази година, а икономиката ще потъне. Тези прогнози силно се разминават с обещанията на Макри. Консервативният президент пое властта през 2015 година, обещавайки да съживи слабата икономика и да сложи край на бедността. Макар про-пазарните му реформи първоначално да бяха хвалени от международните инвеститори като поставящи основите за растеж, те причиниха проблеми на бедните в страната и провокираха вълнения сред работниците. Откакто дойде на власт, Макри съкрати хиляди държавни служители и намали енергийните субсидии, което вдигна сметките за комунални услуги и оскъпи автобусните билети. Той отмени и валутния контрол, въведен от предишното правителство, допринасяйки за рязкото обезценяване на песото. Много от бедните в Аржентина живеят в квартали, известни като "села на мизерията", често лишени от достъп до транспорт, течаща вода или канализация. Северните региони на Аржентина страдат от хронично високи нива на недохранване на децата, въпреки че страната остава водещ световен доставчик на зърно. На бартерния пазар в покрайнините на Буенос Айрес са се събрали десетки жени, за да изтъргуват всичко - от панталони и козметика до играчки, торби ориз и олио. "Върнахме се към същото като преди. Върнахме се към бартера", споделя Лусия де Леон, която на своята маса е изложила консервирани храни и стари обувки.