На 28 януари….
Астрид Линдгрен (1907-2002) е най-прочутата детска писателка.
Рожденото й име е Астрид Анна Емилия Ериксон. Тя израства във ферма край малкия град Вимербю, Южна Швеция. Родителите дават голяма свобода на четирите си деца. Естествен дял от тяхното възпитание е разказването на истории, децата са поощрявани да развиват въображението си и да навлизат в света на литературата. Като малка Астрид обича да чете, но особено предпочита книги, чиито главни герои са момичета.
На седемнайсет години Астрид започва работа като репортер в местния вестник. Но първият й текст е публикуван там още когато тя е само четиринайсетгодишна. Безгрижната младост на Астрид приключва, когато на осемнайсет години тя се оказва бременна. Това е страшен шок за нейното семейство. Астрид трябва да напусне дома си и да се пресели в Стокхолм, където започва да учи за секретарка. В Копенхаген тя ражда сина си Ларш, който е даден за отглеждане в чуждо семейство. По-късно родителите на Астрид го прибират при себе си във Вимербю. В Стокхолм Астрид работи в бюро на "Кралския автомобилен клуб". През 1931 г. се оженва за Стуре Линдгрен, своя шеф, и създава семейство. Раждат им се две деца. Астрид им разказва истории, които е слушала в собственото си детство.
През 1944 г., по време на Втората световна война, Астрид написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин.
През дългия си живот Астрид Линдгрен получава много отличия, между които наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993).
Умира на 28 януари 2002 г., на 94-годишна възраст в дома си в Стокхолм.
Астрид Линдгрен е публикувала повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят.
Публикуваме няколко цитата от най-популярните й произведения:
Из „Карлсон, който живее на покрива”:
Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.
Спокойствие и само спокойствие.
И ще гърми и ще се веселим!
Из "Емил от Льонеберя":
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.
Из "Пипи Дългото чорапче":
- Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.
То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.
Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце.
В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това.
Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.
