Дойде ли 3 март и страстите се нажежават. Обземат ни пориви на патриотизъм, знамена се веят по балконите. Този ден е свързан с идеала за Санстефанска България, територията, на която живеят всички етнически българи, но която никога не се реализира на дело.

Причините за това са много. Основната е в т.нар. Райхщадско споразумение, подписано между Русия и Австро-Унгария още през 1876 година. Преди да започне Руско-турската война. В него двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров, Русия се задължава да не пречи на Австро-Унгария при анексирането на Босна и Херцеговина, а от своя страна Австро-Унгария се задължава да не пречи на Русия при нахлуване на Балканския полуостров.

В точка 2 Русия се ангажира, ако постигне победа над Турция, да не съдейства на Балканите да се създаде голяма балканска държава. Санстефанският мирен договор предвижда именно това - независимо Княжество България, с площ от около 170 хиляди квадратни километра.

На 3 март в Сан Стефано няма представители на българското опълчение, дало 3 456 жертви по време на войната. Съдбата на българите се решава от Великите сили, като това е само началото на поредица договори, в които българите нямат думата.

Всъщност Санстефанският мирен договор е само предварителен договор, с който се слага край на войната. Истинския договор се постига на Берлинския конгрес, когато радостта от Освобождението бързо помръква.

Не само лошият "Запад", представляван от Великобритания и Австро-Унгария не разрешава създаването на България като по-голяма площ. Русия е знаела, че това е невъзможно заради подписаното Райхщадско споразумение. Но то е умело крито от обществеността дълги години.

Истината за Руско-турската война е, че Русия се е стремяла да стигне до Цариград и да завладее ключовите проливи Босфора и Дарданелите. Освобождаването на България е само средство за постигане на целта.

Вярно е също, че в този момент никоя друга от големите европейски държави не прави нищо, за да ни помогне. Просто техните интереси са били да подкрепят Османската империя.

Затова 3 март е противоречива дата, а Майката-освободителка не е чиста като сълза. Това проличава много ясно през 1881 година, когато Батенберг уволнява Петко Каравелов и назначава руския генерал Ернрот. Разпуска се парламентът, князът придобива извънредни пълномощия, а реалната власт е в ръцете на руските офицери.

Всеки, който изкаже и най-малка критика към Русия или руските военни в България, го грози "бой с камшик". Свободната преса е затворена и по ирония на съдбата започва да излиза в "поробената" Източна Румелия.

Няма добро чуждо владичество и свободата трябва да се извоюва. Лидерите на българското освободително движение - Левски, Ботев и Раковски са го знаели много добре. Просто в онзи момент българите са нямали друг избор.

Днес обаче не е така. Затова е важно да оставим историята да ни каже цялата истина за миналото. И да не чувстваме нужда да се прекланяме пред Русия, защото ни е освободила, тъй като тя е гледала и собствения си интерес. Нека не забравяме, че българската държава е създадена през 681 година, а руската двеста години по-късно - през 862 година. Покръстването на руснаците се извършва от български духовници, от България те получават и кирилицата.

Но за да бъде България добро място за живеене на българите, усилията трябва да са от наша страна - на гражданите на тази държава. Нито САЩ, нито Брюксел, още по-малко Русия ще ни помогнат.