Те са хора. Мъже, жени, нечии майки, бащи, синове и дъщери. Те са бежанци – губят домовете и работата си, училище и бъдеще. Много губят и живота си.

Днес бъдещето пред тях е несигурно. Няма гаранции за следващото ядене, нито къде ще спят, нямат и гаранции дали ще оцелеят.

Милионите сирийци, прокудени от войната, не искат много. Искат да знаят откъде ще дойде следващото ядене и къде ще спят през нощта. Искат да погледнат напред в бъдещето, за да знаят дали ще имат шанс да намерят работа, да осигурят безопасно място за децата си и дори дали ще могат да се върнат у дома. Да се върнат към живота, който са изоставили.

Техните истории разказва Световната програма за храна на ООН.