Първо ремонтираш. После ремонтираш ремонта. Накрая асфалтът отново се разцепва и някой забива пръчка в дупката, за да не влезе велосипедист право в нея.

Това не е кратко ръководство как да похарчиш три опита за една алея. Това е Западният парк в София днес.

Снимки от парка показват сериозно напукана настилка, като на места цепнатините вече са се превърнали в дълбоки и широки процепи. Един от тях си има и собствена сигнализация - клон, забит право в асфалта. Евтино, екологично и очевидно необходимо, след като самата настилка вече не вдъхва особено доверие.

За състоянието на алеите сигнализира Емилиян Бориков във Facebook.

„Алеите в Западен парк - 3 години след ремонта и 1 година след ремонта на ремонта“, пише той.

И това „ремонт на ремонта“ всъщност казва почти всичко. Първият ремонт не е краят на историята. Вторият - очевидно също. Бориков предупреждава, че проблемът вече е опасен за хората на две колела:

„Велоалеите на места са опасни за каране с тънки гуми, на други дори с МТБ.“

По снимките се виждат продължителни пукнатини, които вървят по самата алея. На места настилката буквално е отворена. И точно там всеки велосипедист получава малка практическа задача - да гледа напред, да пази равновесие и да се надява гумата му да не намери процепа преди очите му.

Най-силният кадър обаче е друг. Една пръчка стърчи от цепнатината като паметник на цялата ремонтна биография на алеята. Няма лента. Няма конус. Няма ограждение. Има клон.

Три години след ремонта и година след ремонта на ремонта Западният парк очевидно отново има нужда от ремонт.

Само че този път може би първо трябва да се ремонтира причината ремонтите да имат нужда от толкова ремонти.