Ако някой някога напише истинската история на явлението ФСБ, то това безспорно ще бъде легендарният басист на групата Ивайло Крайчовски. Ето какво разказа пред репортера на „ШОУ” за групата, политиката и хората във властта.
- Ивайло, какви са тези документи на бюрото ви – да не се кандидатирате и вие за президент?...
- Не, подготвям узаконяването на жилището, в което живея. Трябва да си вадя нотариален акт.
- Да не би да става въпрос за наследственото жилище от майка ви? Нали заради него навремето се разведохте с жена си Галя, а сега излиза, че нямате нотариален акт и живеете „незаконно” в него...
- За него става дума. Не ми се занимава с глупости, но няма как!...
- А какво става с Бирената партия?
- Аз съм й пожизнен говорител, а в момента съм й и.д. председател. Георги Гълов в момента е замразен член, щото го емнаха още на предишните избори заради ненавреме подадена данъчна декларация. Ама те са се заяли не с публициста и писателя Жоро Гълов, а с председателя на партията Гълов. Трябва да видя докъде са стигнали нещата.
- Междувременно и Митьо Пищова вече е официален кандидат-президент – има си всички необходими регистрации...
- Е, то куцо и сакато вече се регистрира за президент. А ние, партията с най-голяма членска маса – нямаме кандидат. Иначе аз съм си постоянен кандидат-президент и кандидат-кмет на Бирената партия. Ако се кандидатирам за президент на страната обаче, ще трябва да си намеря вицепрезидент.
И ще почнат и двамата да ни плюят!...
Те вече се опитваха. Имаше едни такива писания как съм пропаднал, бил съм се пропил, станал съм клошар и всякакви такива мръсотийки. Изчетох всички сайтове с мръсотийките и даже съм си ги колекционирал. Момент. Ето тук съм клошар, но не съм пропаднал. А това е моя снимка от една филмова продукция с мое участие горе, в Киноцентъра в Бояна там съм клошар...
А, имам и една друга, по-дълга роля. Във филм на Луиджи Перели. Там пак играех заедно с Ламбо. Сцената се развива в една моряшка кръчма. Ламбо е нещо като разследващ и ме разпитва, щото аз съм моряк, който е видял нещо. Седим на маса с бутилка ром, той се прави, че пие, а на мен постоянно ми налива.
- И как при това положение си изиграхте ролята?
- Ама ти да не си мислиш, че бутилката беше с ром? Вътре имаше чай, естествено. Ти как си мислиш? Това са осем дубъла, ако пиехме ром, ееее, щяхме да се стъмним. Те си снимат, после си го озвучават на италиански в студиото, а ние с Ламбо си бърборим задушевно съвсем други работи. Той беше министър тогава на културата. Веднъж издебнах момент и му викам: „Абе, бачо, нали си министър, какво правим сега с „Балкантон”, бе?! - Ония си пишат разни глупости, а ние какво правим?!” – за какво става въпрос: Имаше разни преписки от разни завистници, че сме били приватизирали „Балкантон” ей така. И никой не го интересува как се вземат кредити, как се изплащат, при положение че „Балкантон” беше вече един динозавър, всеки си сваля, каквото си поиска от Интернет. А ние го взехме, за да го запазим като институция. Съдружници бяхме с Богдана Карадочева, но тя си продаде дела на един архитект с кантора за недвижими имоти. Гошо Минчев се спомина. Пепи Славов от ФСБ – също. Венци Божинов и той си отиде, наследи го жена му. Дял има и ветеранът на „Балкантон” - изпълнителната директорка, която още като студентка е отишла на стаж там и на която имам абсолютно доверие – познава всичко от игла до конец. Моите проценти са около 12 на сто.
Ние взехме “Балкантон” не за да печелим
а за да запазим институцията. И я пазим като зеницата на окото си. Гледаш ли ей-оная купчина там? - Това са десетки дискове – на Ибряма, на сестри Аджови, Надка Караджова и който се сетиш още. Имаме право да ги издаваме, защото записите са собственост на „Балкантон”, но живите творци и наследниците им си получават всеки месец полагащото им се. Абе, вършим народополезна дейност. Вярно, че направихме вече 7 студиа, включително и едно в мазето, където беше цехът, и понеже е под земята, акустиката е изключителна. Вярно, че прибираме наеми, но и с тях бяхме на минус, сега сме около нулата. Тия неща там, дето ти ги показвам, струват пари. От „Балкантон” получавам минимална работна заплата и минимална социална осигуровка, колкото утре наистина да не придобия статута на клошар. Това е възнаграждението за труда ми от „златната мина” „Балкантон”. Иначе съм и в „Музикаутор” и в „Профон”, но оттам не получавам нищо.
- Срещате ли се още с бившите си колеги от ФСБ?
- Срещаме се тук-там. Ходя им на концертите, поздравяваме се, потупваме се.
- И толкова?...
- Е, какво повече?! - Румен Бояджиев има един голям грях. Той се нарича... Пепи Славов.
- Защо?! - Самият Румен изразява в едно интервю тъгата си по Пепи Славов - как „напуснал” групата след инфаркт, а Сашо Бахаров пък избягал от системата в Швейцария...
- А защо Пепи Славов „напусна” групата след инфаркт?... - Инфарктът го получи, след като го отсвириха от концерта на площад „Батенберг” през 2006 г. Сашо избяга от системата, но и от още нещо... Още чувствам омерзението в себе си, че свирих на този прокълнат, фатален за Пепи Славов концерт, както се оказа по-късно... После и аз напуснах, а ФСБ, колкото и нескромно да звучи, се разпадна - престана да съществува като концертна рок формация. Всеки взе да се спасява поединично. В интерес на истината всеки си намери своята ниша - Румен Бояджиев се спаси, Иван Лечев направи куп композиции за други състави, за театрални и филмови продукции, но за толкова години никога нямаше шанса да напише песен за ФСБ...
- Факт е, че композициите на ФСБ са изключително на Косьо Цеков и Румен Бояджиев, но кой от тях беше сивият кардинал на групата?
- Абе, айде стига с тия сиви кардинали и мъртъвци. Казвал съм ти, че сивият кардинал беше жена.
- Жената на Румен Бояджиев?
- Не казвам... Тя дори написа книга за ФСБ, изключително интелигентна жена...
Книгата е изключително правдива
В нея има дори похвални слова за мен и Пепи Славов, лека му пръст, ама айде стига сме говорили за мъртъвци и живи покойници, де!... Дай пак да отворим балканската кръчма, да говорим за политика...
- Добре. Почваме ги: Александър Каракачанов?
- Кой? Тоя пък откъде се взе? Нали знаеш кой е баща му? – ген. Панайот Каракачанов... Ама от какъв зор му е на Каракачанов-син да се кандидатира?!
- Може да са го „кандидатирали” от БСП с цел да откъсне гласове от адаша си по фамилия Красимир Каракачанов?
- Абе, то и Светльо Витков се кандидатира, ама той сигурно се кандидатира, за да си пази субсидиите от държавата. Те не са малко. Светльо сигурно има доста пари, ама си е от нашата кръвна група, халал да са му! А ти знаеш ли колко политици имаме при нас? - Много, ама все са замразени членове... Стефан Софиянски например го направихме член и го замразихме, още преди да стане кмет първи мандат...
- А делата срещу него според вас не му ли затриха бъдещето като политик?
- Нищо не са му затрили. Много си е добре човекът. Има си институт за икономически анализи и консултации и не може главата да си вдигне от работа.
- Знам, че сте много близък с Ивайло Калфин...
- Може да знаеш, ама чакай да ти разкажа за последната ни среща на живо. Значи, правим ние от ФСБ рок-бийч-фест там някъде по морето – къмпинг „Веселие”... Годината е 2006-а. Три дена фест. Тръгваме да се прибираме, ама то жега, жега... Натоварихме апаратурите и всякакви джаджи на буса, който беше с канати отстрани. Аз целият плувнал в пот, им викам на моите: „Чакайте да се изплакна в нашия океан и ей-сега идвам”. Тръгвам да се плакна, ама се натъквам на адаша Калфин. Той на палатка, а бъдещият му началник кабинет Веско Петков - на каравана. Мерна ме Калфин и ми вика: ”Ей, фиу-уу, чакай, бе, иди се оплакни и ела да допием тая бутилка мастика!” – Е, изпихме я!... Калфин е пич. Перфектен професионалист, затова гледат да го използват къде ли не. Напусна БСП точно навреме. Мисля, че беше по време, когато Първанов стана шеф на БСП. Оттогава никога и никъде не е бил партиен член.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
- Ивайло, какви са тези документи на бюрото ви – да не се кандидатирате и вие за президент?...
- Не, подготвям узаконяването на жилището, в което живея. Трябва да си вадя нотариален акт.
- Да не би да става въпрос за наследственото жилище от майка ви? Нали заради него навремето се разведохте с жена си Галя, а сега излиза, че нямате нотариален акт и живеете „незаконно” в него...
- За него става дума. Не ми се занимава с глупости, но няма как!...
- А какво става с Бирената партия?
- Аз съм й пожизнен говорител, а в момента съм й и.д. председател. Георги Гълов в момента е замразен член, щото го емнаха още на предишните избори заради ненавреме подадена данъчна декларация. Ама те са се заяли не с публициста и писателя Жоро Гълов, а с председателя на партията Гълов. Трябва да видя докъде са стигнали нещата.
- Междувременно и Митьо Пищова вече е официален кандидат-президент – има си всички необходими регистрации...
- Е, то куцо и сакато вече се регистрира за президент. А ние, партията с най-голяма членска маса – нямаме кандидат. Иначе аз съм си постоянен кандидат-президент и кандидат-кмет на Бирената партия. Ако се кандидатирам за президент на страната обаче, ще трябва да си намеря вицепрезидент.
И ще почнат и двамата да ни плюят!...
Те вече се опитваха. Имаше едни такива писания как съм пропаднал, бил съм се пропил, станал съм клошар и всякакви такива мръсотийки. Изчетох всички сайтове с мръсотийките и даже съм си ги колекционирал. Момент. Ето тук съм клошар, но не съм пропаднал. А това е моя снимка от една филмова продукция с мое участие горе, в Киноцентъра в Бояна там съм клошар...
А, имам и една друга, по-дълга роля. Във филм на Луиджи Перели. Там пак играех заедно с Ламбо. Сцената се развива в една моряшка кръчма. Ламбо е нещо като разследващ и ме разпитва, щото аз съм моряк, който е видял нещо. Седим на маса с бутилка ром, той се прави, че пие, а на мен постоянно ми налива.
- И как при това положение си изиграхте ролята?
- Ама ти да не си мислиш, че бутилката беше с ром? Вътре имаше чай, естествено. Ти как си мислиш? Това са осем дубъла, ако пиехме ром, ееее, щяхме да се стъмним. Те си снимат, после си го озвучават на италиански в студиото, а ние с Ламбо си бърборим задушевно съвсем други работи. Той беше министър тогава на културата. Веднъж издебнах момент и му викам: „Абе, бачо, нали си министър, какво правим сега с „Балкантон”, бе?! - Ония си пишат разни глупости, а ние какво правим?!” – за какво става въпрос: Имаше разни преписки от разни завистници, че сме били приватизирали „Балкантон” ей така. И никой не го интересува как се вземат кредити, как се изплащат, при положение че „Балкантон” беше вече един динозавър, всеки си сваля, каквото си поиска от Интернет. А ние го взехме, за да го запазим като институция. Съдружници бяхме с Богдана Карадочева, но тя си продаде дела на един архитект с кантора за недвижими имоти. Гошо Минчев се спомина. Пепи Славов от ФСБ – също. Венци Божинов и той си отиде, наследи го жена му. Дял има и ветеранът на „Балкантон” - изпълнителната директорка, която още като студентка е отишла на стаж там и на която имам абсолютно доверие – познава всичко от игла до конец. Моите проценти са около 12 на сто.
Ние взехме “Балкантон” не за да печелим
а за да запазим институцията. И я пазим като зеницата на окото си. Гледаш ли ей-оная купчина там? - Това са десетки дискове – на Ибряма, на сестри Аджови, Надка Караджова и който се сетиш още. Имаме право да ги издаваме, защото записите са собственост на „Балкантон”, но живите творци и наследниците им си получават всеки месец полагащото им се. Абе, вършим народополезна дейност. Вярно, че направихме вече 7 студиа, включително и едно в мазето, където беше цехът, и понеже е под земята, акустиката е изключителна. Вярно, че прибираме наеми, но и с тях бяхме на минус, сега сме около нулата. Тия неща там, дето ти ги показвам, струват пари. От „Балкантон” получавам минимална работна заплата и минимална социална осигуровка, колкото утре наистина да не придобия статута на клошар. Това е възнаграждението за труда ми от „златната мина” „Балкантон”. Иначе съм и в „Музикаутор” и в „Профон”, но оттам не получавам нищо.
- Срещате ли се още с бившите си колеги от ФСБ?
- Срещаме се тук-там. Ходя им на концертите, поздравяваме се, потупваме се.
- И толкова?...
- Е, какво повече?! - Румен Бояджиев има един голям грях. Той се нарича... Пепи Славов.
- Защо?! - Самият Румен изразява в едно интервю тъгата си по Пепи Славов - как „напуснал” групата след инфаркт, а Сашо Бахаров пък избягал от системата в Швейцария...
- А защо Пепи Славов „напусна” групата след инфаркт?... - Инфарктът го получи, след като го отсвириха от концерта на площад „Батенберг” през 2006 г. Сашо избяга от системата, но и от още нещо... Още чувствам омерзението в себе си, че свирих на този прокълнат, фатален за Пепи Славов концерт, както се оказа по-късно... После и аз напуснах, а ФСБ, колкото и нескромно да звучи, се разпадна - престана да съществува като концертна рок формация. Всеки взе да се спасява поединично. В интерес на истината всеки си намери своята ниша - Румен Бояджиев се спаси, Иван Лечев направи куп композиции за други състави, за театрални и филмови продукции, но за толкова години никога нямаше шанса да напише песен за ФСБ...
- Факт е, че композициите на ФСБ са изключително на Косьо Цеков и Румен Бояджиев, но кой от тях беше сивият кардинал на групата?
- Абе, айде стига с тия сиви кардинали и мъртъвци. Казвал съм ти, че сивият кардинал беше жена.
- Жената на Румен Бояджиев?
- Не казвам... Тя дори написа книга за ФСБ, изключително интелигентна жена...
Книгата е изключително правдива
В нея има дори похвални слова за мен и Пепи Славов, лека му пръст, ама айде стига сме говорили за мъртъвци и живи покойници, де!... Дай пак да отворим балканската кръчма, да говорим за политика...
- Добре. Почваме ги: Александър Каракачанов?
- Кой? Тоя пък откъде се взе? Нали знаеш кой е баща му? – ген. Панайот Каракачанов... Ама от какъв зор му е на Каракачанов-син да се кандидатира?!
- Може да са го „кандидатирали” от БСП с цел да откъсне гласове от адаша си по фамилия Красимир Каракачанов?
- Абе, то и Светльо Витков се кандидатира, ама той сигурно се кандидатира, за да си пази субсидиите от държавата. Те не са малко. Светльо сигурно има доста пари, ама си е от нашата кръвна група, халал да са му! А ти знаеш ли колко политици имаме при нас? - Много, ама все са замразени членове... Стефан Софиянски например го направихме член и го замразихме, още преди да стане кмет първи мандат...
- А делата срещу него според вас не му ли затриха бъдещето като политик?
- Нищо не са му затрили. Много си е добре човекът. Има си институт за икономически анализи и консултации и не може главата да си вдигне от работа.
- Знам, че сте много близък с Ивайло Калфин...
- Може да знаеш, ама чакай да ти разкажа за последната ни среща на живо. Значи, правим ние от ФСБ рок-бийч-фест там някъде по морето – къмпинг „Веселие”... Годината е 2006-а. Три дена фест. Тръгваме да се прибираме, ама то жега, жега... Натоварихме апаратурите и всякакви джаджи на буса, който беше с канати отстрани. Аз целият плувнал в пот, им викам на моите: „Чакайте да се изплакна в нашия океан и ей-сега идвам”. Тръгвам да се плакна, ама се натъквам на адаша Калфин. Той на палатка, а бъдещият му началник кабинет Веско Петков - на каравана. Мерна ме Калфин и ми вика: ”Ей, фиу-уу, чакай, бе, иди се оплакни и ела да допием тая бутилка мастика!” – Е, изпихме я!... Калфин е пич. Перфектен професионалист, затова гледат да го използват къде ли не. Напусна БСП точно навреме. Мисля, че беше по време, когато Първанов стана шеф на БСП. Оттогава никога и никъде не е бил партиен член.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
