Ерик Абидал слага на масата медала. Гледа го като скъпоценност и казва: "Само заради вас го извадих".

След това на телевизора в офиса тръгва DVD с финала в Шампионската лига от 2011-а, когато бе спечелен този медал. Пак специално за интервюиращия го екип на списание "FourFourTwo".

Това е мач, в който Абидал игра 90 минути, а после Карлес Пуйол му даде лентата на Барселона и правото първи да вдигне над главата си трофея, спечелен с 3:1 над Манчестър Юнайтед.

Бяха минали само 71 дни от операцията, при която бе отстранен тумор в черния му дроб. Тя не се оказа последна - 10 месеца по-късно се наложи трансплантация, след която френският защитник пак се върна на терена!

Барселона е мястото, където трите му дъщери ходят на училище. Това е градът, в който избра да остане със семейството си, въпреки че помогна активно и за популяризирането на домакинството на мондиала Катар 2022.

Интервюто може да започне.

- Какво щяхте да правите, ако не беше футболът?

- Мечтата ви винаги е била да съм футболист, от малко дете. Но на 17 години си счупих и двата крака. Учех за декоратор и рисувах в Лион, не бях никак лош. Но не бях и най-добрият в класа ми.

На 18 години изиграх един мач за Купата на Франция с аматьорския отбор на Лион Дюшер срещу Ница, които тогава бяха във втора лига. Скаути на Монако бяха на стадиона да гледат играч от съперника, но ние играхме добре и ги бихме с 4:0.

От Монако се обадиха на президента на нашия клуб и искаха да ида на проби за седмица. Беше през февруари, казаха ми да се върна отново през юни за договор. Подписах за пет години и изпълних мечтата си.

- Преди да се върнете у дома в Лион, играхте за Монако и Лил. А кой беше любимият отбор на детството ви?

- Лион, разбира се. От дете ги гледах, израснах в този град. Ходихме и на стадиона понякога. Но билетите не бяха никак евтини, а моето семейство нямаше много пари. Людовик Жюли, който после игра в Барселона, бе най-добрият играч на Лион по онова време. Много пъти кандидатствах да ида на проби в отбора, но ми отговаряха, че съм твърде слаб физически, твърде кльощав. Четири или пет пъти ме отразяха. Накрая отидох другаде... Монако.

- Кажете ни за първия ви професионален гол. Знаем, че е велика история...

- Да, той доведе до сватбата на родителите ми! Казах им, че е крайно време официално да се оженят, а те отговаряха на шега, че ще стане, когато вкарам някой гол. И понеже отне дълго време, отлагаха. Но когато бях в Лил най-накрая се случи. И ги притиснах - време е за сватба! Беше страхотно, забавлявахме се много.

- Спечелихте три поредни титли с Лион, но не трябваше ли да постигнете повече в Шампионската лига?

- Имаше малки детайли, които ни попречиха. Бяхме един от най-добрите отбори в Европа, но винаги се изправяхме в един момент срещу някой по-голям от нас. С повече опит, с повече силни индивидуалности. Ако имахме един наистина топ, топ нападател...

Накрая на този период се появи Карим Бензема и с него Лион спечели последната си титла през 2008-а, но тогава вече отборът бе различен. Сега има доста талант в състава, бъдещето изглежда обещаващо.

- Наистина ли поставихте ултиматум на шефовете на Лион и отказахте да тренирате, за да ви пуснат в Барселона?

- Не е вярно. Обадих се директно на вицепрезидента и му казах, че искам да ме пуснат в Барселона. Думите ми бяха: "Барселона ме иска, трябва да намерим решение". Бях по това време на ваканция точно в Каталуня и на следващата вечер ми се обадиха да оставам там, да ида в офисите на клуба и да си подпиша договора.

Аз бях на летището и току-що си бях чекирал багажа за прибиране у дома! Казаха ми, че не могат да го върнат, но когато разбраха, че става дума за нов играч на Барса, нещата се уредиха за минути. Отидохме обратно в хотела и на следващия ден подписах.

- Играхте за Рийкард и Гуардиола в Барселона. Дайте ни малко вътрешна информация за стиловете, разликите, приликите...

- Всеки е различен в треньорския занаят, не само те двамата. Имат си планове, стратегии и виждания. Рийкард се справи отлично - спечели титлата и Шампионската лига.

Хората не бива да забравят това, нищо, че след него Барса два пъти спечели требъл с Гуардиола и Луис Енрике.

Пеп бе различен, разбира се. Млад, свеж, току-що спрял да играе. Той даде различна идея за футбола на отбора. Казваше: "играйте с топката, пас, пас, пас, а като стигнете последните 30 метра до вратата - направете разликата с индивидуална класа". Думите му бяха, че той ще ни покаже как да стигаме до там, а нататък личните качества ще направят гола. Работеше много здраво. Имаше и късмет в първия си сезон, разбира се - та ние спечелихме шест трофея! Без малко късмет във футбола не става.

 

- Виждали ли сте го някога бесен, да крещи гневно?

- Разбира се. След първия му домакински мач, който бе у дома срещу Сантандер, той свика съвещание в съблекалнята. Бяхме паднали от Нумансия в първия кръг навън... Сега равен у дома. Трагичен старт.

Каза: "Вижте, момчета, работихме много здраво в подготовката. Трябва да вярвате в плана, за да спечелим титлата и Шампионската лига. Трябва да вярваме."

Започнахме да играем, както той искаше. В началото личното его на някои бе съпротивата срещу неговите идеи. Но това бе променено. Някои от звездите искаха да играят по техния си начин. Пеп промени всичко това с онази среща.

В следващия мач бихме с 6:1 навън Хихон. Като казвам, че Гуардиола работи здраво, наистина разбирайте - здраво. Всеки ден от 8 сутринта до 8 вечерта, той бе в тренировъчната база. Гледаше младежките и юношеските отбори. Гледаше видео. Анализи.

Планираше мачове, детайли. Той наистина живееше за това. И затова успя.

- Не ви ли беше скучно да сте защитник в този отбор на Барса?

- Никога. Точно в такъв стил трябва да си концентриран постоянно. И то не за нападателите на съперника, а за момента, в който нашите офанзивни играчи изгубят топката. Тогава трябва да си част от пресата и да си я върнем. Не можеш да дремеш на терена.

- Кой беше най-добрият мач на онзи дриймтим?

- Без съмнение - 5:0 и 6:2 в Ел Класико през 2009-а. Вкарахме шест пъти на "Бернабеу", можете ли да си го представите!? Гуардиола имаше още по-важна роля преди мачовете с Мадрид.

Помня финала във Валенсия за Купата на краля, когато ни победиха с 1:0. Каза ни: "Това е моя грешка. Аз промених тактиката. Сбърках. Забравете какво се случи, ще играем два пъти срещу тях в Шампионската лига. Ще сменим отново стратегията и ще наредим нещата." И ги елиминирахме.

Каза на нас, защитниците, да не минаваме центъра срещу Реал, защото те играят само на контраатаки. Дори Дани Алвеш не го правеше. Стояхме дълбоко в нашето поле, а Бускетс бе щит пред нас. И какво стана? Бай-бай, Мадрид!

Пеп предвиди всичко. Хората понякога лековато казват - неговата Барса играела по един и същ начин. Не, напротив. Той променяше често стратегията. Веднъж преди Ел Класико каза на вратаря Валдес: Виктор, подавай топката вляво на Абидал, ще изнасяме оттам, Кристиано не играе в защита и ще влизаме по-лесно в полето им. Проработи - влизах зад халфовата им линия с един пас от вратаря.

- Защо сте толкова близък с Дани Алвеш?

- Дъщерите ми днес учат в едно училище с неговите деца. Знаете ли - той ми предложи неговия дроб за трансплантацията. Според вас може ли да има по-голямо доказателство за приятелство!? Отказах, разбира се. Но той остава голям приятел. И не само той - близък съм с Пуйол, Кейта, Бензема, Рибери... говоря за хора от футбола.

- Какво е най-впечатляващото нещо, което сте виждал от Меси?

- След една тренировка останахме да бием преки свободни удари. На вратата бе Хосе Мануел Пинто. Лео му казваше преди всеки удар къде ще бие, за да внимава и да пази там.

Пинто игнорираше това, мислейки, че Меси се майтапи. И всеки път топката отиваше на точното място, където бе казал Лео! И бе гол! Вкара му 10 от 10 преки свободни, а накрая без да се засмее отиде и му каза: "Защо не пазиш, където ти казвам?".

Всички се заливахме от смях, но Меси остана напълно сериозен, което направи ситуацията още по-смешна.

- Когато чухте диагнозата за тумор в черния дроб, мислехте ли, че някога пак ще играете?

- Разбира се, нямах съмнения. Това бе целта ми. Първо да съм здрав и да преборя болестта, а после да се върна на терена. Много хора около мен помогнаха, не бях сам в битката. Вторият път бе по-трудно, тогава се налагаше трансплантация. Изкарах 42 дни в болницата и психически се сринах. Но Господ ми е дал шанса да бъде футболист, за което мечтаят милиони. Не можех да се предам, нали?

- Пуснахте ни да гледаме финала от 2011-а. Какво бе усещането?

- Първо, надявах се да успея да играя. Бяха минали само 2 месеца от първата операция. Две години по-рано не бях на терена в Рим, когато бихме Манчестър Юнайтед, защото бях наказан. Сега - болестта. Щеше да е твърде жестоко.

Дадоха ми лентата на стълбите на "Уембли" преди награждаването, за което ще съм благодарен цял живот. Вдигнах първи купата.

- Връщаме ви към 6 април 2013-а, първият ви мач след трансплантацията, близо година по-късно. Беше срещу Майорка...

- Този мач не бе за мен. Той бе за семейството ми, за хората около мен, за всички, които ме подкрепиха. Без тях нямаше да успея.

- Говори се, че Барселона не ви е плащал заплата по време на лечението ви? Трябваше ли да го прави клубът?

- Тук не става дума за пари. Казаха, че това е професионално решение. А едва ли някой може да каже, че е имало играч с по-професионално отношение към футбола от мен.

- Бяхте на терена на финала на Мондиал 2006. Какво си помислихте, когато Зидан удари Матераци с глава?

- Не знам, не помня. Тичах по терена, бях концентриран изцяло да се защитим, да не допускаме гол в края на продълженията. Ставаше дума за световната купа! Не видях нищо. Той се извини на отбора в съблекалнята после, бяхме толкова близо... Загубихме с дузпи.

- Ваша е фразата, че като защитник "трябва да изкаране извън кожата от нерви съперника". Кого успяхте да докарате най-много до това състояние?

- Кристиано Роналдо, беше на един мач Лион - Манчестър Юнайтед през 2004-а. Той смени крилата в този мач, толкова бе изнервен. Преди мача ми казваха - внимавай, това хлапе е дяволски добро. Но аз знаех, че ще се оправя. Когато го видях - зачервен и изнервен, да се мести на другия фланг, си казах: Благодаря, довиждане!